Оперативен център

Лоуъл Кофи лекичко изръкопляска.

— Що се отнася до мен и моите съветници — довърши президентът, — Оперативният център си спечели правото на съществуване. Вече не сте временен придатък. Искам официално да обявя решението си утре на частен обяд в Белия дом. А после, Пол, можем да обсъдим от какво още имате нужда. Не че Конгресът ще ни го даде, но ще се борим с всички сили.

— Господин президент! — Худ стана. — Благодарим ви за доверието. Радваме се, че резултатът от изминалите шест месеца и най-вече от вчерашния ден е успешен. Колкото до обяда обаче, за съжаление аз няма да мога да присъствам.

За пръв път, откакто познаваше Лорънс, Ан го видя да се стъписва.

— Така ли? — Президентът се почеса по главата. — Ако имаш билети за мач, нямам нищо против и аз да дойда.

— Не е това, сър — отговори Худ. — Утре ще си взема почивка. Смятам да уча сина си на шах и да разгледам с него няколко вредни книжки с комикси.

Президентът кимна и се усмихна сърдечно.

А Ан Ферис мислено изръкопляска.