Оперативен център
- Автор: Кланси Том
- Серия: op-center #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Оперативен център». Краткое содержание книги:
Салонът в Нагато на западния бряг на Хонсю беше притежание на независимата фамилия Цубурая, която се занимаваше с този бизнес повече от два века. Криминалните групировки редовно им отправяха почтителни предложения да го купят, но семейството не искаше да продава. Печалбите се инвестираха във фирми в Северна Корея — потенциално печеливши вложения, които Цубурая се надяваха да разширят, когато стане обединението.
Два пъти седмично, във вторник и петък, Ейджи Цубурая изпращаше милиони йени в Северна Корея по двама доверени куриери от Юга. Мъжете пристигаха късно следобед с ферибота, носейки два празни, съвсем обикновени куфара, отиваха право в задната стаичка на салона, напълваха ги и се връщаха на ферибота, преди да е обърнал и да е потеглил по обратния път към Пусан. Оттам парите се прекарваха контрабандно на север от членове на ПОК — Патриоти за обединена Корея, група, в която участваха както северни корейци, така и южнокорейци с най-различни професии — от бизнесмени до митнически служители или улични чистачи. Те смятаха, че възможността за високи печалби за частните предприемачи и по-голямо благоденствие за народа в Северна Корея ще принудят комунистическата върхушка да приеме свободните пазарни отношения и в крайна сметка обединението.
Мъжете излязоха както винаги от салона, качиха се на чакащото ги такси и мълчаливо пропътуваха десетминутното разстояние до ферибота. За разлика от друг ден обаче този път ги следяха.
11.
ВТОРНИК, 18:15 Ч., СЕУЛ
Ким Хван съзря Доналд — седнал на тротоара, стиснал глава между ръцете си, разкъсаните му дрехи, оцапани с кръв.
— Грегъри! — извика той и се затича.
Доналд вдигна глава. Сълзите бяха прокарали ручейчета по омазаните му с кръв бузи. В разрошената му посребряла коса също имаше ръждиви петна. Опита се да стане, но краката не го държаха и той залитна назад. Хван го подхвана, прегърна го здраво и го пусна внимателно да седне. Дръпна се малко назад да се увери, че кръвта не тече от Доналд, и отново го прегърна.
Думите на американеца едва се разбираха от риданията му. Дишаше неравномерно и тежко.
— Не говори — възпря го Хван. — Моят помощник ми каза всичко.
Доналд сякаш не го чу.
— Тя беше… една… невинна… душа.
— Да. Господ ще се погрижи за нея.
— Ким… Защо му е тя на него… На мен… тя ми трябва повече на мен.
Хван преглътна сълзите си и опря буза в главата на Доналд.
— Знам.
— На кого… пречеше? Та в нея нямаше и капка злоба. Защо? — Той заби лице в гърдите на Хван. — Искам да се върне, Ким… искам си я.
Един човек в бяла престилка се обърна към тях, Ким го повика с ръка и без да изпуска Доналд, бавно се изправи.
— Грег, искам да направиш нещо за мен. Да отидеш на едно място с този човек. Нека да те прегледат.
Мъжът с престилката хвана внимателно Доналд за ръката, но американецът си я издърпа.
— Искам да видя Сунджи. Къде са отнесли… съпругата ми?
Хван погледна въпросително мъжа и той посочи към киното. На пода имаше пластмасови чували с трупове и продължаваха да носят нови.
— За нея са се погрижили, Грегъри, а пък самият ти имаш нужда от помощ. Може да си ранен.
— Нищо ми няма.
— Господине — обърна се човекът към Хван, — има други…
— Разбира се, извинете. Благодаря ви.
Мъжът забърза нанякъде. Хван хвана Доналд за раменете и се вгледа в очите му, така преливащи от любов някога, а сега — зачервени и изпълнени с болка. Нямаше да го насилва да отиде в болницата, но и не можеше да го остави тук сам.
— Грегъри, искам да те помоля за нещо.
Доналд го гледаше, без да го вижда, и от очите му се стичаха сълзи.
— Трябва ми помощ за разследването. Ще дойдеш ли с мен?
— Искам да остана със Сунджи.
— Грегъри…
— Обичам я. Тя… има нужда от мен.
— Не — предпазливо възрази Хван. — Нищо не можеш да направиш за нея. — Той завъртя Доналд и посочи към киното. — Твоето място не е там, а тук, при тези, на които можеш да помогнеш. Ела с мен. Помогни ми да намеря онези, които причиниха тази трагедия.
Доналд примигна няколко пъти, а после разсеяно се потупа по джобовете. Хван бръкна в джоба му.
— Това ли търсиш? — попита и му подаде лулата.
Доналд я взе с бавно, неуверено движение и Хван я постави в устата му. Когато американецът не си потърси тютюна, той го хвана за лакътя и го поведе през уталожващия се прах и увеличаващата се суетня на площада.