Градът на мрака
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Градът на мрака». Краткое содержание книги:
Когато се почувства готов, Дайнин блъсна силно вратата, без да се поколебае избута двете ужасени пазителки и дръзко продължи напред, за да се срещне с майка си. И трите дъщери на семейството присвиха очи от злоба при вида на своя наперен и превзет брат. „Да влезе без разрешение!“ — знаеше, че си мислят той. Сякаш него щяха да принесат в жертва тази нощ!
Колкото и да му бе забавно да проверява докъде стигаха възможностите му на мъж с по-нисък статут, той не можеше да пренебрегне заплашителните погледи на Мая, Виерна и Бриса. Като жени те бяха по-едри и силни от Дайнин и бяха посветили целия си живот на това да се научат да използват злите духовни сили и оръжията на мрачните елфи. Дайнин наблюдаваше как омагьосаните придобивки на жриците — страховитите змийски камшици на коланите им, започнаха да се извиват, предчувстващи наказанието, което желаеха да изпълнят. Дръжките им бяха елмазени и съвсем обикновени, но самите камшици и многобройните им краища си бяха живи змии. Особено камшикът на Бриса — той бе едно зло, шестглаво чудовище, което се гърчеше, виеше и завързваше на възли около колана, на който принадлежеше. Бриса винаги бе най-бърза, когато удряше с камшика си.
Въпреки всичко, изглежда матрона Малис харесваше самодоволното държание на втория си син. Той знаеше много добре къде му е мястото и безстрашно изпълняваше всяка нейна команда, без да задава въпроси.
Дайнин почувства облекчение, когато видя хладнокръвното изражение на майка си, за разлика от горящите в бяло лица на сестрите му, които го правеха неспокоен.
— Всичко е подготвено — каза й той. — Членовете на ДеВир са се прикрили зад стените на оградата си, с изключение на Алтън, разбира се, който безразсъдно посещава часовете си в Сорсъри.
— Срещна ли се с Безликия? — попита матрона Малис.
— В Академията бе чисто тази нощ — отвърна й Дайнин. — Срещата ни мина без проблеми.
— И той прие предложението ни?
— С Алтън ДеВир ще се заемат подобаващо — изкиска се елфът.
После си припомни малката промяна, която бе направил в плана на майка си, удължавайки смъртта на Алтън, само за да задоволи собствения си глад за мъст. Дайнин си припомни и още нещо — върховните жрици на Лот притежаваха съкрушителната способност да четат мисли.
— Алтън ще умре тази нощ — добави мрачният елф, за да сложи край на съмненията, преди жените да са проучили мислите му.
— Отлично — изръмжа Бриса.
Дишането на Дайнин се успокои.
— Разкрийте се — нареди матрона Малис.
Четиримата мъже прекрачиха напред, за да коленичат пред матроната и нейните дъщери — Ризен пред Малис, Закнафейн пред Бриса, Налфейн пред Мая и Дайнин пред Виерна. Жриците запяха в един глас, внимателно поставиха ръка на челото на война пред тях и се сляха в едно с чувствата им.
— Знаете какво да сторите — каза матроната-майка в края на церемонията, а лицето й се изкриви от болка при поредната контракция. — Да се захващаме за работа.
След по-малко от час Закнафейн и Бриса стояха заедно на терасата пред главния вход на дома До’Урден. Под тях се суетяха второто и третото подразделение на семейната армия — това на Ризен и Налфейн. Слагаха си нагорещени кожени ивици и метални кръпки като камуфлаж срещу всяка елфическа форма на живот и най-вече срещу мрачните елфи и инфрачервеното им зрение. Частта на Дайнин, която се състоеше от стотина гоблина, отдавна бе потеглила и щеше да нападне първа.
— Ще се прочуем след тази нощ — каза Бриса. — Едва ли някой предполага, че десетият дом ще има смелостта да нападне могъщия дом ДеВир. Когато слуховете за кървавата нощ се разчуят, дори и Баенре ще научи кои са Даермон Н’а’шезбаернон!
Тя се надвеси над терасата, за да погледне как двете армии се подреждат в колони и потеглят в мълчание по различни криволичещи пътеки, които през града щяха да ги отведат в гората на гъбите и до дома ДеВир.
Закнафейн огледа гърба на най-голямата дъщеря на матрона Малис и пожела единствено да забие кинжал в него. Но както винаги здравият разум надделя и умелите ръце на Зак не помръднаха.
— Носиш ли предметите? — поинтересува се Бриса.
Сега се обръщаше към него с повече уважение, отколкото в присъствието на матроната. Зак бе просто обикновен мъж, на когото бе разрешено да носи фамилното име До’Урден само защото понякога изпълняваше съпружески задължения към матроната и някога беше патрон на семейството. Но Бриса все още се страхуваше да не предизвика гнева му. Зак беше Повелителят на меча на дома До’Урден, висок и мускулест мъж, по-силен от повечето жени, и тези, които го бяха виждали в сражение, го смятаха за един от най-добрите войни в цял Мензоберанзан. Освен двете върховни жрици на Кралицата на Паяците — матроната и Бриса, Закнафейн със своето ненадминато бойно изкуство бе скритият коз на дома До’Урден. Мрачният елф отмести черното си наметало, разтвори малката кесийка на колана си и разкри няколко дребни, керамични сфери.