Градът на мрака
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Градът на мрака». Краткое содержание книги:
— Много скоро ще се научите да уважавате дома До’Урден! — изсъска мрачният елф, докато се обръщаше и насочи гущера си право към групичката на гоблините.
Страшилищата хукнаха да бягат и свиха по една уличка, цялата в развалини и осеяна с камъни.
Дайнин намери удовлетворение във вродените магически способности на своята раса. Той призова кълбо от мрак, непроницаемо за очите с инфрачервено или нормално зрение, и го запрати право на пътя на бегълците. Елфът предположи, че е било много неразумно от негова страна да привлича толкова внимание върху себе си, но миг по-късно, когато чу шума и отвратителните проклятия на страшилищата, които слепешком се препъваха в камъните, реши че все пак рискът си бе заслужавал.
Гневът му се поуталожи и той тръгна отново, само че този път избра по-безопасен маршрут през топлинните сенки. Дайнин можеше да преминава свободно през огромната пещера, когато пожелае, но Малис даде на всеки член на дома До’Урден да разбере, че никой свързан с тази фамилия не биваше да бъде забелязван в близост до гъбите.
Думата на матрона Малис на две не ставаше, но в крайна сметка това бе само заповед. В Мензоберанзан едно правило беше по-важно от всички останали: „Не позволявай да те хванат.“
В южния край на горичката на гъбите необузданият елф намери това, което търсеше — групата на петте огромни стълба, простиращи се от пода до тавана на подземието, в които бе издълбана мрежа от помещения, свързани с мостове и парапети от метал и камък. Водоливници, светещи в червено, отличителния знак на този дом, гледаха нямо и свирепо от високите си постове, също като стражи. Това бе домът ДеВир, Четвъртият дом на Мензоберанзан.
Укрепление от високи гъби ограждаше мястото. Всяка пета бе „крещяща“ — жива гъба, използвана като охрана и наречена така заради пронизителния звук, който издаваше, ако покрай нея преминеше живо същество. Дайнин се държеше на разстояние — не искаше да предизвика писъка на някоя гъба, а и знаеше, че крепостта се пази от много по-смъртоносни бранители. Матрона Малис щеше да се погрижи за тях.
Въздухът в тази част на града замря, сякаш в очакване на предстоящото събитие.
В Мензоберанзан не бе тайна, че матрона Джина-фий от дома ДеВир бе отхвърлена от Лот — Кралицата на Паяците — божеството, което всички мрачни елфи почитаха и което даваше същинската сила на всеки дом. Подобни ситуации не се обсъждаха публично сред елфите, но тези, които знаеха, очакваха скоро накърненият дом ДеВир да бъде нападнат от някоя по-низша фамилия в йерархията на града.
Джинафий и семейството й бяха последните, които научиха за неблагоразположението на Кралицата на Паяците — такъв беше лукавият подход на Лот. Дайнин можеше да забележи само с един поглед на мястото пред дома ДеВир, че обреченото семейство не е намерило достатъчно време да укрепи защитата си. ДеВир разполагаха с приблизително четиристотин войни, предимно жени, но тези, които младия До’Урден можеше да види на пост по парапетите, изглеждаха неспокойни и несигурни.
Дайнин се ухили още по-широко при мисълта как собствения му дом се налагаше с всеки изминал ден, благодарение на изкусното водачество на матрона Малис. Домът До’Урден разполагаше с истинска сила — трите му сестри бързо се издигаха до статуса на върховни жрици, брат му бе станал магьосник, а чичо му Закнафейн — най-ловкият повелител на меча в цял Мензоберанзан — усърдно обучаваше тристате война, с които разполагаха. И за разлика от Джинафий, матрона Малис се радваше на пълното благоразположение на Лот.
— Даермон Н’а’шезбаернон — Дайнин прошепна древното и официално название на дома До’Урден. — Деветият дом на Мензоберанзан!
Хареса му как звучи.
В центъра на западната част на града, зад блестящата в сребърно тераса и наподобяващия арка вход на височина двадесет стъпки в стената, се бяха събрали най-важните членове на дома До’Урден, за да обсъдят последните си планове. На издигната платформа в дъното на залата за аудиенции седеше достопочтената матрона Малис, с корем, закръглен в последния етап на нейната бременност. Около нея, заели полагащите им се места, стояха трите й дъщери — Мая, Виерна и най-възрастната — Бриса, която наскоро бе обявена за върховна жрица на Лот. Мая и Виерна бяха копие на майка си на младини, слабички и дребни, което бе доста подвеждащо — все пак те притежаваха огромна сила. Бриса обаче не приличаше на никой от семейството. Тя бе доста едра за мрачен елф, със закръглени рамене и бедра. Тези, които познаваха Бриса лесно можеха да кажат, че размерите й са просто отражение на нейния характер — гневът и жестокостта на новата върховна жрица на дома До’Урден не можеха да се поберат в крехко и дребно тяло.