Сенки
- Автор: Сол Джон
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща «Плеяда»
- Переводчик: Георги Даскалов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Сенки». Краткое содержание книги:
Под предлог, че трябва да попаднат в естествената си среда, те са привлечени в специално училище към местния университет, ала се оказва, че са използвани като опитни зайчета в един чудовищен, смразяващ кръвта експеримент.
Когато се роди Мелинда, тя я записа с фамилията на Бък Маккалъм, като сметна, че щом е достатъчно добра за нея и Джош, не може да навреди и на дъщеричката й.
Но оттогава все не можеше да свърже двата края и се наложи да приема отпусканите й социални помощи, за да има какво да сложи на масата.
Тъкмо сервираше последните ястия от поръчката на бившите си съученички, когато гласът на Анет прекъсна унеса й.
— Бренда, какво ти става? — поинтересува се тя.
— Не ме ли чуваш? Обажда се Арнълд Ходжкинс. Казва, че незабавно трябва да говори с теб!
Трите жени на масата я погледнаха любопитно.
На Бренда й се сви сърцето. «Не — рече си, докато се отправяше към телефона. — Още не. Не и от първия ден.» Моля? — Сърцето й обаче се сви още повече, щом чу в слушалката гласа на директора.
— Здравейте, госпожо Маккалъм. — От трите думи лъхаше уморено примирение, което й каза всичко.
— О, Боже! — въздъхна тя. — Какво е сторил Джош този път?
— Сби се в столовата — отвърна Арнълд Ходжкинс.
— Твърди, че не е виновен. Казва, че си седял мирно и тихо и си четял книга, а всички останали се заяждали с него…
— А пък всички останали твърдят, че нещо просто го е прихванало — довърши Бренда, знаейки какво следва. Беше се надявала, че на миналогодишните неприятности ще им дойде краят, след като е изпълнила препоръките на училищните власти да прехвърли Джош в по-горен клас, където той вече няма да скучае в час и ще престане да се разнообразява с поредица от бели и избухвания. Е, дотук с надеждата.
Мисля, че ще е най-добре веднага да дойдете — тъкмо казваше Ходжкинс.
— Той не иска да говори и отказва да се върне в час.
Жената огледа претъпканите маси на кафенето, после още веднъж провери колко е часът. Забеляза, че Макс я наблюдава от кухнята. Улавяйки погледа й, той многозначително кимна към трупащите се върху шубера нови и нови поръчки. Тя претегли наум възможностите си, после й хрумна нещо.
— Господин Ходжкинс, не мога да дойда веднага. В разгара на обедния наплив сме, а едно от момичетата отсъствува. Макс и без това ме гледа кръвнишки и ако сега изляза, ще ме уволни. Не можете ли да го заведете в библиотеката или нещо такова? Само за един час. — В гласа й прозвучаха жалостиви нотки и тя инстинктивно се обърна с гръб към обядващите и към трите жени, които на времето й бяха приятелки, а сега любопитно я изпиваха с поглед.
Като по чудо директорът на училището й влезе в положението. Едва ли не с изненада, тя го чу да се съгласява.
— Добре. Ще го прибера в кабинета си, но не се бавете повече от час, моля ви. Имам насрочена среща с… председателя на училищното настоятелство и не възнамерявам да го карам да ме чака.
— Благодаря ви, господин Ходжкинс. Ще бъда там до час, обещавам ви. — Затвори телефона и забърза към шубера, където Анет се опитваше да навакса с поръчките. Макс, приведен над скарата, стоеше с гръб към тях.
— Пак ли неприятности? — попита Анет. Бренда кимна, после каза на Макс:
— Май ще ми трябва един час почивка, след като привършим с обеда. Джош пак е объркал конците…
Той кисело отмести поглед от скарата, където заничаше дузина кренвирши. После подпъхна шпатулата под един от тях и го обърна с рязка чупка на китката.
— Как се случва все така да ги обърква в работното ти време?
Тя си пое дълбоко въздух с намерение да му се сопне и да му рече, че Джош е само на десет години, че всички деца си имат проблеми и че специално този проблем е възникнал не само през нейното работно време, а и през неговото. После изведнъж си помисли, че току-виж му хрумнало да й плати за часа, през който ще отсъствува, макар че това би било истинско чудо, и не каза нищо.
Трудно си беше намерила тази работа, а да си намери друга, щеше да бъде още по-трудно.
Досетила се за терзанията й, Анет се усмихна окуражително.
Я не си го слагай на сърцето. Утре вечер можеш да ми върнеш час-два, пък и следобед бакшишите хич ги няма. Свърши си работата и прати Макс по дяволите. Бива, нали?
— Бива — съгласи се Бренда с кисела гримаса. После подреди върху таблата новите поръчки и се упъти към масата до прозореца. Но пращането на Макс по дяволите не решаваше въпроса, понеже не той беше проблемът.
Проблемът бе Джош и тя нямаше ни най-малка представа как да го реши.
В един и половина, когато бяха заети само две от масите, а останалите почистени очакваха тълпата тийнейджъри, отбиваща се тук след училище, Бренда свали престилката си и я окачи на една от куките в дъното на кухнята, където се намираха шкафчетата с дрехите им. Гневният поглед на Макс се закова върху нея веднага щом се запъти към вратата.