Фронт
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фронт». Краткое содержание книги:
— Имаме малка ситуация. — Мик е все още млад, но изглежда обещаващ.
Красив, излъскан, представя се добре и изпълнява каквото му се каже. Ламонт се настанява зад стъкленото бюро в пълния със стъкло кабинет. Нейният леден дворец, както го нарича Уин.
— Ако е малка, нямаше да седиш в кабинета ми и да чакаш да дойда — казва тя.
— Съжалявам. Не исках да го казвам…
— Току-що го направи.
— Май прекалих с изразяването на мнението си за твоя приятел репортера.
Има предвид Кал Трад. Ламонт не желае да го слуша.
— Да видя дали мога да го кажа по-деликатно — казва Мик.
Трудно й е да се изнерви, но тя познава предупредителните признаци. Стягане в гърдите, леден полъх по тила, прескачане в иначе спокойния ритъм на сърцето й.
— Какво ти е казал?
— Повече ме е грижа ти какво си му казала. Да не си го озлобила по някакъв начин? — изтърсва Мик.
— Какви ги говориш, по дяволите?
— Може да си го обидила по някакъв начин. Например с оная новина за първа страница, която даде миналия месец на „Глоуб“ вместо на него.
— И защо трябва да му давам големи новини? Та той работи за студентски вестник.
— А можеш ли да се сетиш за друга причина да иска да ти го върне за нещо?
— Хората никога не се нуждаят от причини.
— Ютуб. Пуснато е преди няколко часа. Честно казано, не знам какво да правим.
— С кое? А и твоята работа е винаги да знаеш какво да правиш, за каквото и да става дума — отвръща тя.
Мик става от дивана, отива до нея, застава зад компютъра й и влиза в Ютуб.
Видеоклип.
Карли Саймън пее „Толкова си суетна“, докато Ламонт влиза в дамската тоалетна, спира пред умивалника и отваря чантата си от щраусова кожа. Започва да оправя грима си, конти се, изучава лицето си от всеки ъгъл, оглежда фигурата си, експериментира с копчетата на блузата си, кое да закопчае, кое да остави разкопчано. Опъва си полата, оправя си чорапогащите. Отваря широко уста, разглежда си зъбите. Звучат думите от собствената й предизборна кампания: „Да сложим край на престъпността. Моник Ламонт за окръжен прокурор на Мидълсекс“.
А в края на клипа вместо белезници щракат зъбите й.
— И затова ли намесваш Кал? — свирепо пита тя. — И моментално решаваш, че е негова работа? На какви основания?
— Превърнал се е в твоя сянка, следва те навсякъде. Незрял е. От едно колежанче може да се очаква подобно нещо…
— Ама че сериозни доводи. — В тона й има сарказъм. — Слава Богу, че аз съм окръжният прокурор, а не ти.
Мик се опулва насреща й.
— Нима го защитаваш?
— Не би могъл да го направи — отвръща тя. — Който и да е записал това, очевидно е бил в дамската тоалетна. Жена, с други думи.
— Това типче като нищо може да мине за мацка…
— Мик, той ме следва като пале, въртеше се около мен през цялото време, докато бях в училището „Кенеди“. Не е имал време да се направи на травестит или да се скрие в дамската тоалетна.
— Не знаех…
— Разбира се, че няма да знаеш. Нали не беше там. Но си прав. Първото правило на занаята винаги е да откриваш кой ме е предал. — Започва да крачи напред-назад. — Най-вероятно някоя студентка в тоалетната ме е видяла през открехнатата врата и е записала всички тези глупости с мобилния си. Това е цената да си публична фигура. Никой няма да вземе този клип на сериозно.
Мик я зяпа, сякаш току-що е паднала от рафт и се е пръснала на парчета — като някои от безценните й стъклени изделия.
— Освен това важното е дали изглеждаш добре. И с радост мога да кажа, че изглеждам. — Тя пуска отново клипа, окуражена от екзотичната красота на лицето си и съвършените зъби, от добре оформените крака и бюста, на който би завидяла не една жена. — Запомни това, Мик. В крайна сметка нещата не са чак толкова зле.
— Не бих казал — отвръща той. — Губернаторът се обади.
Тя спира да крачи. Губернаторът никога не се обажда.
— За Ютуб — казва Мик. — Иска да знае кой стои зад това.
— Да бе. Все едно аз знам.
— Който и да го е направил, положението е неловко. А когато ти си представена в лоша светлина, същото се отнася и за него, защото той е човекът, който…
— Какво точно каза? — пита тя.
— Не говорих директно с него.
— Разбира се, че не си говорил директно с него. — Гневното крачене се подновява. — Никой не говори директно с него.
— Дори ти.