Фронт

— Мислиш ли, че Стъмп е безопасна? — пита Ламонт и кима на сервитьора.

— Какво имаш предвид?

— Мисля, че знаеш какво имам предвид.

Тя се спира на зеленчуци с винегрет и двойна порция риба тон карпачо с уасаби. Той си поръчва обичайната пържола. Със салата. Без картофи.

— Близки приятели сме — казва Уин. — Работим и се забавляваме добре заедно.

Очевидно е, че Ламонт иска да разбере две неща, но не може да се застави да го попита. Дали е влюбен в Стъмп и дали му е разказала какво се е случило преди години, когато се е напила в Уотъртаун.

— Нека попитам отново — казва тя. — Безопасна ли е?

— Нека ти отговоря отново. Близки приятели сме. Чувствам се напълно безопасно. А ти?

— Очаквам в понеделник да се върнеш в отдела — казва Ламонт. — Не съм сигурна доколко ще можеш да работиш с нея занапред. Освен, разбира се, ако няма убийство и тя не се появи с онзи свой нелеп… камион. Което ме води до последната тема. Организацията, която е основала.

— Фронт.

— Какво ще правим с нея?

— Не мисля, че изобщо можем да направим нещо — отвръща Уин. — Задвижила се е като фронт, напълно оправдава името си. Няма да успееш да се отървеш от нея.

— Нямах предвид такова нещо — казва Ламонт. — Питах се дали не е по-добре да помогнем. Ако това ще й достави удоволствие.

— На Стъмп?

— Да, на нея. Да я направи щастлива. И безопасна.

— Ако бях на твое място, бих го направил — казва Уин. — Спокойно може да се каже, че е умна идея.