Фронт
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фронт». Краткое содержание книги:
— Най-мощното оръдие на магията ми е самото ми същество — предупреждава тя на глас. — Ще те смачкам като гнида!
Отива в спалнята си, отваря едно чекмедже и вади малка торбичка от червена коприна, пълна с железни пирони, прибира я в левия джоб на чистата си бяла роба. Сяда на леглото до Мис Кучка, пише в дневника си на светлината на бели свещи. Обичайните мисли за Магия, Заклинания и за Делата на магьосника. Дневникът е дебел, подвързан с италианска кожа, и тя вече е изпълнила страниците му с едрия си закръглен почерк, както е изпълнила страниците на много други дневници през годините. После я наляга умора, тя гаси свещите и тъкмо се кани да се потопи в страната на сънищата, когато сяда в леглото и се взира в мрака. Грабва торбичката с пирони и започва да дрънчи с тях.
Глухата Мис Кучка продължава да хърка и дори не помръдва. Долу в коридора между кухнята и дневната се чуват стъпки.
Нана скача от леглото и изскача от спалнята. Не спира да дрънчи с пироните.
— Ще те накажа трижди по три пъти! — вика високо.
Стъпките стават по-бързи. Туп-туп-туп-туп-туп. Вратата на кухнята се затръшва. Нана поглежда през прозореца и вижда тичаща сянка. Сянката мъкне нещо. Нана слиза забързано по стъпалата, излиза навън и обикаля запуснатия двор. Звънчетата звънят възбудено и гневно. Нана чувства празнотата на онова, което е било тук преди малко. После по улицата се чува рев на двигател. Стоповете на колата са червени като очите на самия дявол.
В мобилната лаборатория на Фронт Стъмп проучва материалите за днешния банков обир с надеждата да намери нещо, каквото и да е, но отново без резултат.
Снемането на отпечатъци от хартия не е така лесно, както се представя в криминалните филми. В реалния свят тепърва се очаква въпросният грабител да остави вършеща работа улика. Стъмп чува приближаваща се кола и спира работа. В същото време мобилният й телефон иззвънява.
— Аз съм. — Завладяващият баритон на Уин. — Приемаш ли посетители? До дундестия ти бус съм.
Тя сваля латексовите ръкавици и отваря задната врата. Уин се качва и присвива очи от ярката светлина, а тя затваря зад него, хвърля използваните ръкавици в кошчето и вади нови от кутията.
— Откъде разбра, че съм тук?
3
— Днес имаш банков обир. Да не си забравила? — Пристъпва към работния й плот. — Да видим. Освен това те няма в магазина. Така че се обадих на дежурния ви и попитах къде мога да те намеря.
— Нахален и самонадеян както винаги. Изобщо не ми е до шеги. — Намъква с известно усилие ръкавиците.
— Какво имаш тук?
Ако има нещо, което да я отвращава, това е тип, който е толкова съвършен, сякаш е измъкнат от някоя проклета реклама за мъжко бельо на Калвин Клайн — и сякаш това не е достатъчно, си въобразява, че може да омагьоса и птичките по дърветата. Е, не и тази яка стара птичка. А пък и ако го изпъди, само ще му направи услуга.
— Нищо — отвръща тя раздразнено. — Сякаш е носил ръкавици, само че знам, че не е било така.
— Сигурна ли си? Напълно? — Той пристъпва към нея.
Тя усеща миризмата му. Натрапчив аромат на мъжки одеколон. Вероятно скъп, като всичко останало по него.
— Сигурна съм, че това ще те шокира, но мога да позная ръкавица, когато я видя. — Стъмп връща записа на наблюдателната камера. — Виж сам.
Стъклената врата на банката се отваря. Бял тип (или може би латино), държи се съвсем нормално, абсолютно непринудено. С торбест син пуловер, слънчеви очила, с тъмна коса, ниско нахлупена бейзболна шапка на Ред Сокс. Достатъчно умен да знае къде са камерите и да не се обръща към тях. Други клиенти няма. Три каси, на едната има млада жена. Усмихва му се, докато той приближава и й пуска бележката. Тя вперва поглед в нея, без да я докосне, на лицето й се изписва ужас. Неловко отваря касата и бързо пълни една депозитна торба. Мъжът я грабва и се омита.
— Дай пак да му видим ръцете. — Уин се навежда към монитора.
Стъмп връща записа и го спира на момента с пускането на бележката през отвора. Усеща близостта на Уин, сякаш присъствието му сгорещява въздуха.
— Няма ръкавици — съгласява се той. — Същото като при останалите грабежи ли е?
— Засега.
— Странно.
Бележката лежи върху чистия кадастрон, с който е покрит работният плот. Той се взира дълго в нея, сякаш чете цяла страница, а не девет прости думи.
СЛОЖИ ПАРИТЕ ОТ КАСАТА В ТОРБАТА.
ВЕДНАГА! ВЪОРЪЖЕН СЪМ.
— Четливо написано с молив върху лист десет на петнайсет сантиметра, откъснат от бележник — обяснява тя. — Точно като при другите случаи.