Закуска в „Тифани“

— Не, интересно ми е.

— Знам и затова искам да заспите. Защото, ако продължа, ще ви разкажа за Сали. Пък не съм сигурна дали ще е съвсем редно — тя подъвка мълчаливо косата си. — Не че са ми забранявали да разказвам. Искам да кажа, че не са ми забранявали изрично. А си е наистина интересна история. Можете да я използвате и да напишете разказ, като промените имената и всичко. Вижте какво, Фред — рече тя, като се пресегна за още една ябълка. — Ако се закълнете в Господ и си целунете лакътя…

Само акробат би могъл да си целуне лакътя, не и аз, така че тя трябваше да се задоволи с приблизително наподобяване на този номер.

— Добре — продължи тя с пълна уста, — може да сте чели за него във вестниците. Името му е Сали Томейто и мога да ви уверя, че аз говоря иврит по-добре, отколкото той английски, но е такъв мил старец, страшно набожен. Същински монах, ви казвам, ако не бяха златните му зъби. Кълне ми се, че всяка вечер се моли за мене. Разбира се, не ми е бил любовник — колкото до това, запознах се с него, когато той беше вече в затвора. Но сега, след като седем месеца ходя да го навестявам всеки четвъртък, просто го обожавам. И мисля, че бих ходила дори и да не ми плащаше. Тази е гнила — рече тя и хвърли огризката през прозореца. — Впрочем познавах го външно. Той идваше в бара на Джо Бел ей там зад ъгъла. Не разговаряше с никого, просто си седеше, като да не беше местен. Но интересно, сега си мисля, че сигурно доста ме е наблюдавал, защото веднага след като го окошариха (Джо Бел ми показа снимката му във вестника. „Черната ръка“. Мафията. Всякакви такива и какво ли не — обаче му лепнаха пет години), пристигна телеграма от един адвокат. Тя гласеше, че трябва веднага да го потърся във връзка с нещо, което било в мой интерес.

— И си помислихте, че някой ви е завещал един милион?

— Ни най-малко. Рекох си, че Бергдорф се опитва да си прибере паричките, но рискувах и отидох при тоя адвокат (ако изобщо е адвокат, в което се съмнявам, тъй като май няма кантора, само е абонат на оператор за телефонни съобщения и винаги си прави срещите в „Раят на хамбургерите“, тоя дебелак изяжда като нищо десет кюфтета с поне два вида сос и цял лимонов пай). Попита ме дали бих желала да зарадвам старините на един самотен човек и покрай това да изкарвам по една стотачка седмично. Рекох му, не сте познали, драги, аз не съм от онези медицински сестрички, дето припечелват по такъв начин. А и възнаграждението не е главозамайващо, такива суми си докарвам и само с ходене до дамската тоалетна: всеки джентълмен, ако е поне малко шик, ще ти даде петдесет, като кажеш, че са ти нужни за онова място, а освен това винаги си поисквам и за такси, което означава още петдесет. Но тогава той ми каза, че неговият клиент е Сали Томейто. Обясни ми, че милият стар Сали отдавна ми се възхищавал à la distance7, така че би било много благосклонно от моя страна, ако го посещавам веднъж седмично. Е, в такъв случай не можех да откажа: твърде романтично ми се стори.