Пеещата галерия
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Скръбните мистерии на брат Ателстан #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борислава Велкова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Пеещата галерия». Краткое содержание книги:
Англия е отново разкъсвана от жестока борба за власт. Лешоядите кръжат над смъртния одър на стария крал Едуард ІІІ, след чиято смърт короната ще увенчае едно десетгодишно дете — бъдещия Ричард ІІ. В предстоящата битка за престола са въвлечени и висши духовници, и благородници, и богати лондонски търговци. Един от тях, сър Томас Спрингал е открит мъртъв скоро след смъртта на краля. Отрова е сложила край на живота му. Разследванията отвеждат двамата спътници от бедняшките бордеи до кралския дворец, въвличат ги в сенките, събиращи се около престола, а жаждата за власт взема нови и нови жертви.
Двамата приятели правят всичко по силите си, за да възтържествува справедливостта, но брат Ателстан е онзи, който успява да смъкне маската на убиеца.
— О, Боже, нима съм убиец? — запита се тихо Ателстан.
После отново се сети как като послушник в Блакфрайърс, близо до западната стена на града, беше нарушил обета си и се беше върнал в бащината си къща в Съсекс. Умът му тогава беше изпълнен с мечти за славни битки и той беше увлякъл по тези фантазии и по-малкия си брат. И така, двамата се бяха присъединили към една от онези групи стрелци, които по онова време се спускаха към Дувър по слънчевите и прашни пътища на Съсекс и прекосяваха блещукащото море, за да жънат бойни успехи из зелените поля на Франция. Брат му обаче беше убит и Ателстан беше донесъл скръбната новина на родителите си, които буквално бяха умрели от мъка. Тогава Ателстан се беше върнал в Блакфрайърс и се беше проснал по очи пред съвета на някогашните си братя доминиканци. След това се беше изповядал и беше помолил за прошка, а като изкупление за ужасните си грехове беше обещал да посвети живота си на Господ.
— Вина, по-голяма дори и от тази на Каин! — беше заявил игуменът пред монасите, които се бяха събрали в залата за съвещания. — Каин е убил единствено брат си, докато Ателстан е нарушил обета си и по този начин е причинил смъртта на цялото си семейство!
— Отче!
Ателстан бързо отвори очи. Красивата жена, която беше коленичила на стълбите пред олтара, тревожно се взираше в него.
— Всичко наред ли е, отче?
— Да, Бенедикта, извини ме.
И така, литургията продължи. Произнасяйки Agnus Dei6, Ателстан разчупи хляба, след което взе едно парче и го отнесе на очакващата го жена. Тя затвори очи, наклони глава назад, открехна чувствените си червени устни и изплези език, за да приеме Тялото Христово. За миг монахът спря, за да се полюбува на безупречната й красота — на меката й, златиста кожа, на високите й скули, на дългите й мигли, подобни на пърхащите крилца на пеперуда, на разтворените й устни, зад които се показваха белите й, идеално оформени зъби…
„Не бива да съгрешаваш дори наум“ — напомни си Ателстан, след което внимателно постави нафората в устата на жената и се върна в олтара. После потирът беше изпразнен, последната благословия — дадена и литургията приключи.
Годрик, който все още лежеше в своята малка ниша, се оригна, изхърка и се размърда в съня си. Бонавентура се протегна и тихо измяука. Вдовицата Бенедикта обаче продължи да стои на колене и да не вдига глава.
Ателстан влезе в ризницата, за да се преоблече, а когато излезе, сърцето му подскочи — Бенедикта все още стоеше коленичила на стълбите към олтара. Монахът се приближи и седна до нея.
— Добре ли си, Бенедикта?
В тъмните очи на жената танцуваха весели искрици.
— Да, отче.
Тя се обърна и почеса Бонавентура зад ухото, при което котаракът замърка от удоволствие. Бенедикта хвърли един дяволит поглед към Ателстан.
— Една вдовица и един котарак… Енорията на „Свети Ерконуолд“ явно никога няма да забогатее! — изведнъж лицето на жената стана сериозно. — Отче, забелязах, че по време на литургията беше разсеян. Какво те мъчи?
Ателстан извърна поглед.
— Нищо — промърмори той. — Просто съм изморен.
— Да не е нещо, свързано с твоята астрология?
Ателстан се ухили. Двамата вече бяха водили този разговор.
— Астрологията, Бенедикта — започна той с престорена превзетост, примъквайки се по-близо до жената, — е вярването, че звездите и планетите влияят на настроенията и действията на хората. Според теорията, която великият Аристотел възприел от древните халдейци, човекът представлява умален вариант на всичко, съществуващо във Вселената. Като следствие между всички нас и звездите в небето има неразривна връзка.
Бенедикта се ококори, имитирайки възхита от познанията му.
— Астрономията пък — продължи Ателстан — се занимава с изучаването на планетите и звездите. Съществуват две научни направления — той протегна лявата си ръка. — Египтяните и някои от древните народи вярвали, че Земята представлява плосък диск с рай отгоре и ад отдолу — Ателстан протегна дясната си ръка, изкривил пръсти като ноктите на хищна птица. — Според Птоломей, Аристотел и класиците обаче Земята е сфера, разположена в сферична вселена, и всяка звезда или планета представлява един отделен свят.
6
Агнец Божий (лат.) — Б.пр.