Библиотекарката

Тъмните бронзови врати бяха обрамчени с мраморна каса, върху която със златни букви бе изписано „СТАЯ «ДЖАСПЪР Т. БАРНС»“. Реджина пристъпи внимателно към тежката порта с мисълта, че ако е заключена, поне ще се сбогува с дилемата дали е разумно или не да надникне вътре.

Докосна с ръка позлатената дръжка и след няколко секунди на колебание натисна надолу. Вратата не беше заключена и се поддаде на натиска й.

Първото нещо, което й направи впечатление, беше, че стаята е обзаведена в стил, доста по-скромен от този на останалата част от библиотеката. По стените от пода чак до тавана се издигаха дървени полици със стъклени вратички, пълни с грижливо подредени книги. В центъра на стаята се намираше дълга маса от тъмно дърво — като от трапезария, край която бяха подредени антични столове, облицовани с червена кожа.

В този момент усети нечие присъствие.

Странен, почти ридаещ глас долетя от единия ъгъл на стаята. Мястото не се виждаше от входа, но като влезе по-навътре, източникът на звука й се изясни в един смайващ момент. Гола жена се беше навела над пейка с опрени върху мрамора ръце, провесена между раменете, с коса, стелеща се почти до пода. Зад гърба й също толкова гол мъж я бе хванал здраво за ханша и напираше в нея с такава мощ, че Реджина се запита дали става свидетел на предсмъртна агония или на върховен екстаз. Една част от нея — практичната, рационалната част — я приканваше да се обърне и да си плюе на петите. Но другата — онази, чието естество й беше непонятно, — я беше приковала на място.

С препускащо в гърдите й сърце Реджина осъзна, че пред очите й определено се разиграва сцена на наслаждение. Равномерният ритъм, в който двете тела се движеха едно до друго, неконтролируемите стонове на жената и лустрото от ситни капчици пот по дългите й ръце, видими даже от мястото на Реджина, й подсказаха, че двамата изживяват първично удоволствие. Знаеше, че не бива да е там, но тялото й, сякаш като наказание за своеволието й, я предаде с гореща вълна на възбуда между краката.

Засрамена от поведението си, Реджина опита да извърне очи, но вместо това погледът й се озова право върху лицето на мъжа и за нейно най-огромно изумление веднага разпозна тъмната буйна коса, черните очи, изваяните черти. Пред нея стоеше непознатият, когото беше срещнала на стълбището предишния ден.

А от усмивката, която грейна на лицето му, когато погледите им се сблъскаха, стана ясно, че и той я е разпознал.