Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

— Защо са ти тия парцали — шепне, — само да връзваш колци с тях или най-много да се обесиш. Я ги виж!

Прав беше, преди два дни дъжд пра, слънцето ги сушило и доста бяха зяносани.

— Ами какво тогава? — питам като теле.

— Ще ги резнем ниско, до корена — обяснява другарят ми, — все едно че попово прасе ги е преяло.

„Вярно бе, викам си наум, като сме дошли, все трябва да свършим някоя работа.“ И аз с бръснача, Михалис с чекийката си — захванахме да прерязваме доматите издъно.

Ще речеш сега — за убиване сте били. Прав си, прав си, друже, ама само това ли беше и само ние ли бяхме?! Не си ли забелязал що се твори у нас? Да вземем само децата — от малките до младежта. И по мое време, и преди сигурно, пък сега като че най-много. Има ли нещо по улиците да не са го унищожили? Лампа ли сложат — счупят я, телефон ли прекарат — я слушалката му ще отскубнат, я будката ще потрошат… И всичко, всичко, дето не е негово или на майка му и баща му, всичко ще почупи, ще смачка, ще го осере и ликвидира. Да речеш, че някой го е учил специално — не е. Кой ни беше учил нас с Михалис да орежем доматите на Парашкевов? И за полза също не е в повечето случаи, ами само за единия кеф и удоволствие. Откъде иде тая диващина, тая сладост от унищожението, аз не знам. От семето и кръвта ни ли, от презрение към останалите ли, от неуважение към себе си ли или от омраза към красивото и ỳредното — ние с тебе само може да гадаем и още сто причини да прибавим, все ще бъдат хем верни, хем недостатъчни.

Не си мисли обаче, че искам да се оправдавам с другите за оня наш подвиг. Такъв бях и аз, и такъв съм си, макар някой път да ми просветваха общите дивотии, като ги гледах отстрани. С две думи друг случай ще ти кажа. Имаше в Пазарджик едно здание, двуетажно, Инженерството му викаха. Разни технически служби се помещаваха в него. Сложиха хората на покрива ветропоказател, много хубав, немска изработка трябва да беше. Като подухне, едно петле се върти и щом смени посоката си — камбанка прозвънва. Ажурна работа, изпипана, с различните му финтифлюшки и прочие. Побиха петлето на висок прът, а самият прът нашарен с трикольора. И като излезе ветрец, сладък звън се чува чак до улицата, вдигат хората глава, върти петлето опашка и на мнозина драго им става да го зяпат. Полезна работа и красива.