Затворникът на рая
- Автор: Сафон Карлос Руис
- Серия: El cementerio de los libros olvidados #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191521012
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Затворникът на рая». Краткое содержание книги:
— Сам ли сте? — попита със смътно любопитство.
Не беше нужна особена прозорливост, за да отгатна, че се намирам във фоайето на заведение, което отдаваше стаи под наем на час. Единствената дисхармонична нотка в моето посещение идваше от факта, че не държах за ръка някоя от евтините Венери, които патрулираха зад ъгъла.
— Ако желаете, ще ви пратя момиче — предложи типът, който вече ми приготвяше пакет с хавлиена кърпа, сапун и нещо, което навярно бе кондом или друго профилактично средство за екстремни обстоятелства.
— Всъщност исках само да ви задам един въпрос — подхванах аз.
Портиерът подбели очи.
— Двайсет песети за половин час, а кобилката си я доставяте вие.
— Звучи изкусително, но може би някой друг път. Исках да ви попитам дали сте видели един господин да се качва по стълбите преди няколко минути. Възрастен и в не много добра форма. Сам, без кобилка.
Портиерът се навъси. Изражението му даваше да се разбере, че от потенциален клиент съм изпаднал до статуса на досадна муха.
— Никого не съм видял. Хайде, разкарайте се оттук, преди да съм извикал Тонет.
Въпросният Тонет, предположих, надали беше някой симпатяга. Сложих на тезгяха монетите, които ми бяха останали, и се усмихнах помирително. Парите изчезнаха, сякаш бяха насекомо, а ръцете на портиера с техните пластмасови напръстници — език на хамелеон.
— Какво искаш да знаеш?
— Тук ли живее господинът, когото ви описах?
— Нае една стая преди седмица.
— Знаете ли как се казва?
— Не го попитах, защото си плати в аванс за цял месец.
— Знаете ли откъде идва, с какво се занимава…?
— Това тук не е телефон на доверието. Тук хората идват за разврат и не им задаваме никакви въпроси. А тоя дори не развратничи, тъй че вие си правете сметката.
Преосмислих ситуацията.
— Зная само, че от време на време излиза, а после се връща. Понякога ме моли да му занеса в стаята бутилка вино, хляб и малко мед. Плаща добре и дума не обелва.
— А сигурен ли сте, че не си спомняте никакво име?
Мъжът поклати глава.
— Добре. Благодаря ви и простете за безпокойството. Канех се да си тръгна, когато портиерът ме повика обратно.
— Ромеро — рече той.
— Моля?
— Май спомена, че се казва Ромеро или нещо такова…
— Ромеро де Торес?
— Точно така.
— Фермин Ромеро де Торес? — невярващо повторих аз.
— Същият. Нямаше ли преди войната един тореадор с такова име? — попита портиерът. — Мислех си, че ми звучи познато…
6
Поех обратно към книжарницата още по-объркан, отколкото преди да последвам стареца. Докато минавах край Двореца на Вицекралицата, писарят Осуалдо ми махна с ръка.
— Провървя ли ви? — попита.
Измънках отрицателен отговор.
— Я опитайте при Луисито, може пък да си спомни нещо.
Кимнах и се приближих до будката на Луисито, който в този момент почистваше колекцията си от писци. Когато ме видя, с усмивка ме покани да седна.
— Какво да бъде? Любовно или служебно?
— Колегата ви Осуалдо ме праща при вас.
— Нашият маестро — обяви Луисито, който надали имаше двайсет и пет години. — Голям литератор, останал непризнат от обществото. Ей го къде е сега — плете слова на улицата в услуга на неграмотните.
— Разбрах от Осуалдо, че оня ден сте обслужили един възрастен господин, куц и доста грохнал, без една ръка и с липсващи пръсти на другата…
— Спомням си. Винаги запомням едноръките — заради Сервантес10, нали разбирате?
— Естествено. А можете ли да ми кажете по каква работа дойде този човек при вас?
Луисито се размърда на стола си, притеснен от обрата, който бе взел разговорът.
— Вижте, това тук е почти като изповедалня. Професионалната поверителност е на първо място.
— Разбирам. Работата е там, че става дума за сериозен проблем.
— Колко сериозен?
— Достатъчно сериозен, за да застраши благополучието на хора, които са ми много скъпи.
— Ясно, ама…
Младежът проточи врат и потърси погледа на маестрото в другия край на двора. Видях как Осуалдо кимна и Луисито се поотпусна.
10
в битката при Лепанто (7 октомври 1571 г.) Сервантес получава три огнестрелни рани — две в гърдите и една в лявата ръка, която повече няма да може да движи.