Затворникът на рая
- Автор: Сафон Карлос Руис
- Серия: El cementerio de los libros olvidados #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191521012
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Затворникът на рая». Краткое содержание книги:
— Цената е трийсет и пет песети5 — заявих, преди да му подам книгата с надеждата, че тази цифра ще го разколебае.
Той кимна, без да му мигне окото, и извади банкнота от сто песети от джоба на костюма си, който надали струваше и едно дуро6. Зачудих се дали не е фалшива.
— Страхувам се, че нямам ресто за такава едра банкнота, господине.
Щях да го поканя да изчака малко, докато изтичам до най-близката банка, за да разваля банкнотата, а същевременно и да се уверя, че не е фалшива, но не ми се искаше да го оставям сам в книжарницата.
— Не се безпокойте, истинска е. Знаете ли по какво се познава?
Непознатият вдигна банкнотата срещу светлината.
— Погледнете водния знак. И тези линии тук… Текстурата…
— Да не би господинът да е експерт по фалшификациите?
— Всичко е фалшиво на тоя свят, млади човече. Всичко освен парите.
Пъхна банкнотата в дланта ми и сключи юмрука ми около нея, като ме потупа по кокалчетата на пръстите.
— Задръжте рестото на моя сметка до следващото ми посещение — рече той.
— Това са много пари, господине. Шейсет и пет песети…
— Дреболия.
— Нека поне да ви дам разписка!
— Имам ви доверие.
Непознатият оглеждаше книгата с безразличие.
— Аз всъщност я купувам за подарък и ще ви помоля да я връчите лично.
Поколебах се за миг.
— По принцип не правим пратки, но в този случай с най-голямо удоволствие ще изпълним доставката напълно безплатно. Мога ли да попитам дали адресът е в самата Барселона или…
— Адресът е тук — отвърна.
Леденият му поглед издаваше гняв и ненавист, трупани с години.
— Желае ли господинът да напише някакво посвещение или лична бележка, преди да опаковам книгата?
Посетителят отвори изданието на титулната страница с известно затруднение. Чак тогава забелязах, че лявата му ръка беше изкуствена, изработена от оцветен порцелан. Извади автоматична писалка и написа няколко думи. Подаде ми книгата и се обърна да си върви. Загледах го как куцука към вратата.
— Ще бъдете ли така любезен да ми дадете името и адреса, на който трябва да я доставим? — попитах.
— Всичко си е написано там — отвърна той, без да поглежда назад.
Отворих книгата и потърсих страницата с посвещението, което непознатият бе написал собственоръчно:
На Фермин Ромеро де Торес, който се завърна от мъртвите и държи ключа към бъдещето.
В този миг камбанката на входа иззвъня и когато вдигнах очи, мъжът вече беше излязъл.
Втурнах се към вратата и надникнах навън. Странният посетител се отдалечаваше, куцукайки, и скоро щеше да се изгуби сред силуетите, които минаваха през булото на синята мъгла, заляла улица „Санта Ана“. За миг ми мина през ум да го повикам, но си прехапах езика. Най-лесно щеше да е да го оставя да си тръгне, без да задълбавам повече в тази история, но инстинктът и типичната за мен липса на благоразумие надделяха.
4
Окачих табелата „Затворено“ на вратата и я заключих, твърдо решен да последвам непознатия в тълпата. Знаех, че баща ми ще ми трие сол на главата, ако открие, че съм напуснал поста си, когато по изключение ме бе оставил сам, и то в такава търговска суша, но все щях да измисля някакво оправдание. Предпочитах да понеса кротките упреци на моя родител, вместо да се разкъсвам от безпокойството, което бе оставила у мен срещата с онзи зловещ тип, и да не узная точно каква работа имаше той с Фермин.
На един професионален книжар рядко му се удава случай да усвои на практика тънкото изкуство да следи заподозрян, без да бъде забелязан. Освен ако значителна част от клиентите му са неизправни длъжници, такива случаи му се предоставят само от колекцията детективски истории и евтини романчета, наредени по лавиците му. Расото не прави монаха, но престъплението — или поне подозрението за него — прави детектива, особено ако е аматьор.
Докато следвах непознатия в посока към Ла Рамбла, си припомнях основните правила: да оставям поне петдесетина метра разстояние между нас, да се прикривам зад някои по-едри минувачи и винаги да си предвиждам възможност за бързо шмугване в някой вход или магазин, в случай че следеният обект изведнъж се спре и погледне назад. Когато стигнахме Рамблас, непознатият премина към централния булевард и пое към пристанището. Булевардът бе обкичен с традиционна коледна украса и не един магазин бе нагиздил витрината си с лампички, звезди и ангелчета — предвестници на благополучие, което сигурно щеше да настъпи, щом държавното радио твърдеше така.
5
Песета (исп. peseta) — валутата на Испания от 1869 до 2002 г.
6
Дуро — монета от 5 песети.