Иде часът
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #6
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Иде часът». Краткое содержание книги:
Джайлс трябва да реши дали да се оттегли от политиката и да се опита да спаси любимата си Карин, останала зад Желязната завеса. Но дали Карин наистина го обича, или е шпионка?
Лейди Вирджиния е изправена пред банкрут и не вижда изход от финансовите си проблеми, докато не среща Сайръс Д. Грант III от Луизиана, който е в Англия за конните състезания.
Себастиан Клифтън е главен изпълнителен директор на „Фартингс Банк и работохолик, чийто личен живот изпада в хаос, когато се влюбва в прекрасната индийка Надира. Но нейните родители вече са избрали съпруг за нея. Междувременно враговете му Ейдриън Слоун и Дезмънд Мелър продължават да кроят планове за свалянето му, за да поемат банката.
Хари Клифтън все така твърдо се бори за освобождаването на Анатолий Бабаков от лагерите в Сибир, където е пратен заради книгата му „Чичо Джо.
Но тогава се случва нещо, което никой не е очаквал…
— И каква беше стратегията ви, мистър Нолс? — невинно попита Ема.
Мистър Уебстър отвори на следващата страница от протокола.
— Вече няма значение — каза Нолс и отправи топла усмивка към нея. — В края на краищата адмиралът се оказа прав. Но аз наистина смятах, че съм длъжен да подготвя борда за всяка евентуалност.
— Единствената евентуалност, за която трябваше да го подготвите, беше да си подадете оставката преди тази среща — изсумтя адмирал Съмърс.
— Не мислите ли, че това беше малко грубо? — обади се Анди Добс. — В края на краищата Джим беше поставен в доста незавидно положение.
— Лоялността никога не е незавидна — каза адмиралът. — Освен, разбира се, ако не си мерзавец.
Себастиан потисна усмивката си. Не можеше да повярва, че през втората половина на двайсети век някой още използва думата „мерзавец“. Лично той смяташе „шибан лицемер“ за много по-подходящ епитет, макар че той надали щеше да е по-ефективен.
— Предлагам секретарят на компанията да прочете изявлението на мистър Нолс — каза Ема. — Онова, което е щяло да бъде дадено на пресата, ако бях изгубила делото.
Мистър Уебстър извади един лист от папката, но преди да успее да каже и дума, Нолс стана и събра книжата си.
— Няма да е необходимо, госпожо председател, защото подавам оставката си.
И без нито дума повече се обърна да си тръгне, но не и преди адмирал Съмърс да промърмори: „Крайно време беше“. След това старият моряк насочи пронизващите си очи към другите двама директори, които бяха подкрепили Нолс.
След кратко колебание Клайв Анскот и Анди Добс също станаха и безмълвно напуснаха залата.
Ема изчака вратата да се затвори, преди да заговори отново.
— Понякога може и да съм изглеждала нетърпелива към секретаря на компанията за съвестното водене на протокола. Сега признавам, че не съм била права, и се извинявам безрезервно на мистър Уебстър.
— Желаете ли да впиша извинението ви в протокола, госпожо председател? — попита Уебстър без капка ирония.
Този път Себастиан си позволи да се усмихне.
4
След като редактира четвъртата чернова на забележителните мемоари на Анатолий Бабаков за сталинска Русия, единственото, което Хари искаше, бе да вземе първия самолет за Ню Йорк и да връчи ръкописа на. Ннчо Джо" на издателя си Харолд Гинзбърг. Имаше обаче нещо по-важно, което не му позволяваше да замине. Събитие, което нямаше намерение да пропуска при никакви обстоятелства. Седемдесетият рожден ден на майка му.
След смъртта на втория си съпруг преди три години Мейзи живееше в малка къща в Имението. Участваше все така активно в няколко местни благотворителни организации и макар рядко да пропускаше ежедневната си петкилометрова разходка, тя вече ѝ отнемаше повече от час. Хари никога нямаше да забрави жертвите, които бе направила майка му, та той да спечели хористката стипендия в „Сейнт Бийд" и заедно с нея шанса да се съревновава с всеки, независимо от произхода му, включително и с най-стария си приятел Джайлс Барингтън.
Хари и Джайлс се бяха запознали в „Сейнт Бийд“ преди повече от четирийсет години и изглеждаше малко вероятно да станат приятели. Единият беше роден в задните улички при доковете, а другият в частно отделение на Кралската болница в Бристол. Единият си падаше по ученето, а другият по спорта. Единият беше срамежлив, а другият — екстроверт. И определено никой не би могъл да предскаже, че Хари ще се влюби в сестрата на Джайлс — с изключение на самата Ема, която твърдеше, че е планирала всичко след първата им среща на дванайсетия рожден ден на Джайлс.