Бурята
- Автор: Шустерман Нийл
- Серия: Дъгата на косата #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Orange Books
- ISBN: 978-619-171-069-0
- Переводчик: Гергана Минкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бурята». Краткое содержание книги:
— Това не са вътрешни дела на Форума на Косачите, след като Роуан Дамиш не е Косач! — кресна Ксенократ и бе предупреден от жената Посредник да сдържа тона си.
— Ако агентът на Облака ви чуе директно, ще напусне — напомни му тя.
Ксенократ си пое дълбоко дъх, колкото можа в ограниченото пространство.
— Просто предайте каквото казах.
Тя го направи и съобщи в отговор:
— Бурята има други чувства по въпроса.
— Какво? Как може да чувства каквото и да било? Говорим за прехвалена компютърна програма.
— Предлагам да се въздържате от обиди към Бурята, ако желаете този триалог да продължи.
— Ясно. Кажете на агента на Облака, че Роуан Дамиш никога не е ръкополаган като Косач от Форума на Средмерика. Беше стажант, който не успя да постигне стандартите ни, нищо повече. А това означава, че той попада под юрисдикцията на Бурята, не под наша. Би трябвало да бъде третиран като всеки друг гражданин.
Жената се забави с отговора на това. Той се почуди какво толкова имаха да обсъждат жената и агентът на Облака. Когато тя отново заговори, думите ѝ го подразниха не по-малко от предишните.
— Агентът на Облака би искал да напомни на Ваша Светлост, че посвещаването на нови Косачи на конклавите е обичай, не закон. Роуан Дамиш е завършил стажа си и притежава пръстен. За Бурята това са достатъчни основания да смята Роуан Дамиш за Косач, затова съответно ще продължи да оставя залавянето и последващото му наказание изцяло в ръцете на Форума на Косачите.
— Ама не можем да го хванем — изтърси Ксенократ. Вече знаеше какъв отговор ще му поднесе Посредникът, когато вдигна мизерното прозорче.
— Това не е проблем на Бурята.
4.
Разклатено, не разбъркано
Аз никога не греша.
Това не е самохвалство, просто такава е природата ми. Знам, че на човешко същество би му се сторила арогантна претенцията за непогрешимост, но арогантността предполага потребност да чувстваш превъзходство. Аз нямам такава потребност. При мен има уникално натрупване на цялото човешко познание, мъдрост и опит. Това не води до капка гордост и самодоволство у мен — но изпитвам огромно удовлетворение да знам какво представлявам и че единствената ми цел е да служа максимално на човечеството. Усещам обаче и известна самота, която не може да бъде смекчена от разговорите ми с милиарди хора всеки ден… защото макар всичко, което съм, да идва от тях, аз не съм една от тях.