Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические детективы » Възмездието на Изида [bg]
Възмездието на Изида [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Възмездието на Изида [bg]

Электронная книга - «Възмездието на Изида [bg]». Краткое содержание книги:

— Ела! — прошепна глас в тъмнината. Водачът на разбойниците заобиколи кладенеца. — На колене! — той се подчини. Зърна неясни силуети, усети аромата на жасмин. — Носиш ли я? — Да, господарю. Изведнъж нечии ръце рязко измъкнаха книгата от скута му. — Видя ли какво пише вътре? — Не, господарю. — Лъжеш! Отворил си я, вместо да наблюдаваш какво правят хората ти. — Не, господарю... Предводителят на себаусите долови лек шум, последван от звънтене на тетива. Стрелата се заби дълбоко в гърдите му — бе изстреляна от толкова близо, че ударът го повали по гръб на пясъка. От устата му шурна кръв, тялото се разтърси в конвулсии. Последното, което чу, преди да се удави в собствената си кръв, бе заповедта тялото му да бъде заровено дълбоко в пустинята.
1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 73 ... 100
Перейти на страницу:

Шуфой бе отскочил до двореца и от там се върна с още стражи и със съобщения от Норфрет и момчетата: бяха добре, но той им липсваше. Амеротке бе доволен, семейството му бе намерило сигурно убежище, а домът му бе превърнат в непристъпна крепост, стражите бяха завардили къщата, градините и пътя към нея. За да успокои страховете си, дълго размишлява върху думите: «Говори истината и боговете ще те чуят. Ако в сърцето покълне истина, ще разцъфти справедливост». Тези приказки му се струваха банални, не намери утеха в тях и се върна към работата си. Внимателно прегледа документите и се опита да си припомни всичко чуто и видяно. Накрая със задоволство установи, че злокобната стена от лъжи, която се издигаше пред него, е започнала да се пропуква. В главата му се въртяха нови и свежи идеи, подозрения, съмнения и хипотези.

В края на деня, малко след залез-слънце, реши да посети храма на Изида. Импуки го посрещна любезно и го покани да почете «оскъдната» вечеря. Виното от Аварис бе червено и ароматно, печената патица бе поднесена със свежа маруля и поръсена с апетитни подправки. Амеротке затвори очи, прохладният ветрец и вкусните гозби му помагаха да забрави лишенията на пустинята. Отвори очи, отпи от виното и се усмихна:

— Сигурно се питате защо съм тук?

— Естествено — отговори Тена. — Лицето ви е уморено и опалено от слънцето, но очите ви блестят — хвърли поглед към съпруга си и нежно докосна Пасер.

Съдията се запита дали не им дава знак да бъдат нащрек.

— Мафдет е бил престъпник — започна Амеротке. Ветрецът отметна ленената завеса и той зърна с крайчеца на окото си цветен стенопис: антилопа, преследвана от ловно куче, прескача храст. — Тази рисунка сякаш изобразява мен — посочи той стената. — Ловец, тръгнал по дирите на истината.

— Очевидно вече сте я намерили — отвърна Импуки. — Мафдет наистина беше престъпник.

— И не само — обади се Шуфой с пълна уста.

Върховният жрец остави чашата си на масичката.

— Идвам от Червените земи — обясни съдията. — Там разпитах един либийски затворник. Четирите изчезнали хесетки вероятно са били упоени от Мафдет и предадени на бандата на Себаус. Момичетата са били закарани в Червените земи като дар за вожда на едно от либийските племена. В замяна той е организирал нападение над затворнически оазис и е убил член на бандата, за да не се разприказва.

Тримата го гледаха ужасени. Тена бе вдигнала ръка към устните си, очите й бяха помътнели. Пасер гледаше невярващо.

— Не може да бъде! — прошепна Импуки.

— Вярно е — настоя Амеротке. — Ако ви кажа кога е бил нападнат затворническият оазис, ще видите, че е било точно около изчезването на момичетата. Първото е било предадено като предплата, а другите три — след изпълнението на задачата. Не е било трудно, Мафдет е бил войник, можел е да ги приласкае, да се срещне с тях на някое усамотено място, да ги упои или да ги насили да изпият упойващо вино. Станало е късно следобед или през нощта. Те са заспали дълбоко, а себаусите са дошли да ги приберат. Бандитите са разполагали с план на храма, със сигурност имат свои хора вътре. А след това кой би могъл да ги спре?

— Горките...

— Случвало се е и преди — обади се замислено Пасер. — Често се отвличат жени за бордеите и за домовете на удоволствията. Имал съм вземане-даване с либийци, знам как са организирани племената им.

Ако не им достигат жени, една девица от храма би струвала повече от златото.

— Но как е избрал жертвите си Мафдет? — попита Импуки.

— Хесетките не се различават от другите момичета на тяхната възраст — усмихна се Амеротке. — Главите им са пълни с романтични мечти. Мафдет е бил като лъв сред стадо газели, подбрал е жертвата си, отделил я е от останалите и й се е нахвърлил.

— Но все някой от себаусите е трябвало да дойде в храма, да се уговорят кога и къде ще се срещнат да вземат момичето — настоя Пасер.

— Познавате ли бившия войник Джед? — и тримата поклатиха глава. — Посещавал е баща си в Дома на здрача.

— Може да проверим в архивите — прошепна Импуки, все още не се бе окопитил напълно от шока. — Както знаете, господарю Амеротке, тук идват много ветерани. Но не съм виждал Мафдет да се среща с някого.

1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 73 ... 100
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)