Третата порта [bg]

Тина клекна пред голям дървен сандък с позлатени ъгли. С нежни, внимателни движения измете прахта от капака, а после предпазливо го вдигна. Светлината на фенерчето ѝ заля десетки папируси, стегнато навити, в безупречно състояние. До тях бяха подредени две редици резбовани плочици.

— Божичко — възкликна тя. — Само си помислете каква история се съдържа тук.

Стоун се беше доближил до позлатеното легло с балдахин. Беше красиво и на светлината от техните фенерчета проблясваше с почти неземен блясък. Множеството му резбовани парчета се държаха от големи клинове, които изглеждаха като от чисто злато.

— Обърнете внимание на балдахина — каза той, сочейки го с пръст. — Това позлатено парче дърво трябва да тежи най-малко половин тон. Въпреки това всичко е напълно запазено. Сякаш е направено едва вчера.

— Колко е странно — обади се Марч. Той гледаше едно от изображенията, нарисувани на стената: то представляваше картина на два странни на вид предмета. Единият имаше форма на кутия и завършваше с нещо като прът, който беше заобиколен от гребен или знаме с цвят на мед. Другият беше бял, подобен на купа и от краищата му се спускаха дълги златни нишки. И двата предмета бяха заобиколени с вихрушка йероглифи.

— Какво мислиш, че е това? — попита Стоун Тина.

Тя поклати глава.

— Уникално. Никога не съм виждала нещо подобно. Дори нещо, което малко да прилича на тях. Напомнят на инструменти. Някакви сечива. Но не мога да си представя за какво биха могли да се използват.

— А йероглифите, които ги обкръжават?

Настъпи тишина, докато Ромеро плъзгаше лъча на фенерчето си по тях.

— Навярно са предупреждения. Проклятия. — Пауза. — Трябва да ги проуча по-подробно в лабораторията. — Тя отстъпи назад и плъзна обектива на камерата по надписа.

— Може и да са уникални — обади се Лоугън, — но не са единствените тук. — Той посочи към барелефа на стената — най-голямото изображение в помещението. На него се виждаше седнала мъжка фигура, показана в профил, с протегнат напред ляв крак, както беше обичайно в египетското изкуство. Носеше хубави дрехи — явно беше много важно лице. И най-странното беше, че същите два предмета бяха поставени на главата му — онзи с формата на купа отдолу, а върху него кутията с пръта отгоре. Мъжът беше заобиколен от хора, които приличаха на върховни жреци.

— Невероятно! — измърмори Марч.