Третата порта [bg]

Тримата вече се бяха придвижили към по-големия царски печат. Марч постави скалпела в горния му край. След това остана неподвижен. Мина минута, после втора.

Напрежението във въздушния шлюз стана направо осезаемо. Така беше: след като царският печат бъде строшен, гробницата вече щеше да е осквернена. Лоугън преглътна. „Всеки човек, който посмее да влезе в моята гробница, със сигурност ще загине бързо. И аз, Нармер Безсмъртния, ще измъчвам него и неговите ден и нощ, будни и заспали, докато лудостта и смъртта се превърнат в техен вечен храм.“

— Фенуик — чу се мекият глас на Стоун от радиостанцията.

Археологът се сепна. След това се наведе по-близо до печата и с леко и плавно движение го сряза на две.

Събралите се шумно въздъхнаха и не беше нужна радиостанцията, за да се чуе.

— Сега вече го извършихме — тихо промълви Тина.

Марч откърти двете парчета от печата и ги сложи в кутията на Стоун. След това двамата мъже и Ромеро отстъпиха назад от гранитната стена. Техните движения бяха толкова премерени, че приличаха на балет.

Стоун се обърна към доктор Ръш.

— Докторе, започвай.

Лекарят бръкна в раницата си, извади акумулаторна бормашина и трийсетсантиметрова бургия. След като я стегна в патронника, той се доближи до гранитната повърхност, избра си точка в средата, опря върха на бургията и започна да пробива.

Стоун подкани останалите да отстъпят назад, когато се разнесе воят на бормашината. След около минута шумът бормашината изведнъж спря — Ръш беше пробил плочата. Чуваше се ниското свистене на излизащия отвътре въздух.

Докторът запуши отвора с пластмасова запушалка и остави бормашината настрана.

— Гранитът не е особено дебел — съобщи той по радиостанцията. — Може би около десет сантиметра. — Бръкна отново в раницата си и извади странен наглед инструмент: дълга прозрачна тръба, закрепена към пластмасова кутия, на която имаше цифров дисплей. От едната страна на кутията висеше каучуков плондер. Ръш извади запушалката от отвора, пъхна прозрачната тръба в дупката и натисна бутона на кутията. Чу се шум на перка и плондерът започна да се надува. Ръш натисна още няколко бутона, след това започна да проучва цифровия дисплей.

— Прах — обяви той. — Частици. Висока концентрация на въглероден диоксид, но няма патогенни бактерии.

Едва сега Лоугън разбра какво е предназначението на този уред. Беше модерната разновидност на свещта, която Хауърд Картър е вдигнал във въздуха, излизащ от гробницата на фараон Тутанкамон.

— Концентрация на гъбички? — попита Стоун.

— Пълно биологично изследване мога да направя едва когато се върна в медицинския център — обясни Ръш. — В предварителния полеви анализ няма данни за висока концентрация. Микроклиматът на гробницата не показва наличие на анаеробни бактерии, а равнището на аеробните бактерии е приемливо.