Зловеща паяжина [bg]

— Изглежда добре. Ще поддържаме връзка. Край.

Бойното електронно оборудване, което Килкъни носеше, изпращаше втори сигнал по дигиталната връзка и свързваше малкия компютър, привързан към тялото му, с по-мощните машини в апартамента в Гринуич Вилидж.

Сградите около Изследователската улица се появиха като смътни острови от светлина сред дълбокия мрак. Капчиците вода по очилата на Килкъни блестяха с размазания образ на далечната светлина. Двамата излязоха от шахтата на канала в задната част на собствеността на „Виеложик“. Затичаха се през голямата морава към една от най-странните сгради, която бяха виждали. Килкъни стигна до острия ръб на близкото крило, последван от Тао. Студената каменна повърхност блестеше от отраженията в малките дъждовни капчици.

— На около тридесет фута напред ще откриете вход — чу се тихият глас на Грин. — Има четец за карти, магнитна ключалка и аларма. Има и камера на покрива и една вътре, насочена към вратата. Изчакайте, докато се оправя с тях.

Грин огледа образите на стенния екран. Всички по-малки монитори показваха картината от камерите за сигурност в сградата. Той виждаше всичко, което и пазачът в командния център.

Грин избра външната камера, насочена към вратата, през която Килкъни и Тао щяха да минат, от триизмерния образ на сградата върху големия екран. Направи тридесетсекунден видеозапис, който показваше вратата и мократа стена. Подмени сигнала към монитора в контролната зала на сградата с направения видеозапис. Вместо предавания от камерата образ сега пазачът гледаше непрекъснато повтарящ се видеозапис. Грин повтори същия трик и с камерата, която наблюдаваше вратата от вътрешната страна.