Зловеща паяжина [bg]

40

Килкъни седна в тясната кабина до залата за свиждане. От другата страна на плексигласовата преграда Иймс бе сам и крачеше нервно из голямото помещение от сив бетон. Килкъни опря ръце в преградата, Иймс го видя и се приближи.

— Определено не мина добре — каза той и седна срещу Килкъни.

— Балог не очакваше и да мине, но все пак трябваше да внесе исканията.

— И така, за какво искаше да говорим?

— Работя върху една следа. Все още не знам дали е нещо важно, но може и да се окаже. Какво знаеш за компания, наречена „Виеложик“?

— Френска компания, една от най-големите сред новите биотехнологични фармацевтики. Около седмица преди убийствата Лойд и аз бяхме поканени на вечеря от Шарл Лафит, изпълнителния директор на „Виеложик“.

— Какво?! Къде вечеряхте?

— В къщата му в Манхатън. Лойд и аз се запознахме с него на една конференция. Беше социално мероприятие, но имахме кратък бизнес разговор с Лафит. Той искаше да купи „ЮДжийн“.

— Направи ли ви конкретно предложение? — попита Килкъни.

— Не, просто опипваше почвата. Отказах му, защото наистина не искам да работя за него.

— Какво знаеш за Лафит?

— Всъщност не много — отговори Иймс. — Блестящ учен е и има много пари. Ако се съди по вечерята, която даде, определено има изискан вкус за храната и виното. Лафит разбира от наука, както и от бизнес, и с много агресивен и в двете области.

— Някога чувал ли си за мъж на име Съмнър Дюрок? Той отговаря за сигурността на „Виеложик“.

Иймс се замисли за момент, после погледна Килкъни.

— Не, доколкото си спомням.

— Ами за малка компания на Каймановите острови, наречена „Понт Ньоф“?

— Не. Защо питаш?

— Дюрок притежава „Понт Ньоф“ — поясни Килкъни. — Това е просто холдингова компания. Използва я, за да играе на борсата. Засега единствените акции, които е закупил, са тези на „ЮДжийн“.

— Значи се е опарил като останалите ни акционери.

Килкъни поклати глава.

— Не бих казал. Поставил е акциите ни на къса позиция и когато са паднали, ги е купил обратно, като е спечелил около двадесет и шест милиона долара.

Иймс подсвирна.

— Точно така — продължи Килкъни. — Или Дюрок е най-големият късметлия на света, или е знаел, че акциите ни ще паднат. А за да е знаел това, трябва да е имал нещо общо с убийствата.

— Господи! — Иймс рязко се изправи. — Господи! Трябва да кажем на Тив!

— Оз, чуй ме! Нямаме нищо конкретно засега, нищо, което би могло да те измъкне, но работя по въпроса.