![Немски сказания (Том първи) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/5/nemski-skazaniya-tom-prvi-bg-download.jpg)
Немски сказания (Том първи) [bg]
- Автор: Гримм братья Якоб и Вильгельм
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Алтера
- ISBN: 978-954-9757-34-7
- Переводчик: Цочо Бояджиев
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Немски сказания (Том първи) [bg]». Краткое содержание книги:
Приказките са отредени да уловят чистата мисъл на едно детско световъзприемане, те подхранват непосредствено, меко и нежно като млякото, сладко и засищащо като меда, без земна тежест; обратно, сказанията служат за по-здрава храна, носят по-прости, но затова пък по-отчетливи багри и изискват повече сериозност и разсъдителност. Братя Грим
172. Дивият ловец Хакелберг
Преди години в областта на Брауншвайг имало ловец на име Хакелберг, когото преследването и ловът услаждали дотолкова, щото като легнал на смъртно легло и не можел вече да ловува, призовал Бога и го помолил (без съмнение по причина на християнския и богоугоден живот, който бил водил дотогава) като небесна награда да му бъде позволено да ловува до съдния ден в Золинг. Пак поради общото пожелал да бъде погребан в споменатата горска пустош, което и било сторено. Неговото безбожно и дори дяволско желание било изпълнено, понеже четири пъти нощем бил дочуван страховит и ужасяващ звук на рог и кучешки лай: веднъж на едно, сетне на друго място в споменатата пустош, както ми съобщиха онези, които лично са чували този заплашителен шум. При това е известно, че ако някой забележи през нощта такъв лов и на следния ден сам ловува, ще строши ръка, крак, ако не и врат, или пък ще го споходи друго нещастие.
През 1558 година аз самият яздех от Айнбек през Золинг към Услар, обърках се и се натъкнах случайно на гроба на Хакелберг. Това беше нещо като поляна сред пустошта, само че обрасла с тръни и камъш, по-голяма на дължина, нежели на ширина, подобно на нива със само едно дърво на края. Мястото беше обърнато надлъж към изгрев-слънце, като накрая напреки лежеше червен (струва ми се речен) камък, дълъг осем или девет стъпки и широк към пет. Той обаче не беше обърнат като другите надгробни камъни на изток, ами с едната си надлежна страна на юг, с другата — на север.
Бяха ми казали, че никой не е в състояние целенасочено и с прилежание, колкото и да се старае, да открие въпросния гроб, но ако някой попадне при него случайно, там лежат няколко ужасяващи черни кучета. Такива призрачни и необикновени същества аз обаче не забелязах, в противен случай биха настръхнали и малкото косми, които имам на главата си.
173. Дивият ловец и шивачът
Веднъж един шивач седял на масата до прозореца и работел, когато пред къщата преминал дивият ловец с кучетата си, а шумът и лаят били такива, че все едно светът погива. За шивачите иначе се твърди, че са страхливи, ала този не бил такъв, понеже започнал да се подиграва на дивия ловец и да подвиква: „Ууу, ууу, кляв-кляв, кляв-кляв“, насъсквайки още повече кучетата. Тогава на прозореца се появил конски крак и изритал шивача от масата, та той паднал като мъртъв. Когато се свестил, дочул страховит глас:
Зная със сигурност, че той никога повече не помислил да задява дивия ловец.
174. Хьозелберг
В Тюрингия недалеч от Айзенах има планина, наречена Хьозелберг, в която обитава дяволът и където вещиците отиват на поклонение. От време на време оттам се разнасят жалостиви вопли и крясъци, издавани от дяволите и бедните души; през 1398 година посред бял ден край Айзенах избухнали три големи пожара, пламъците се издигали известно време във въздуха, сетне се слели, после се разделили отново и накрая потънали в същата тази планина. Когато друг път лодкари преминали покрай нея, натоварени с вино, злият враг им се явил, примамил ги вътре и им показал техни познати, които тъкмо били поставени сред адските пламъци.
Сказанието е следното: Някога живял крал на Англия със съпругата си, Райншвайг, която взел въпреки по-ниския й произход, само заради добродетелността й. Когато кралят, когото тя обичала безмерно, умрял, кралицата искала да съхрани верността си към него, раздавала милостиня и се молила за спасение на душата му. Тогава се говорело, че господарят й е в чистилището, намиращо се в Хьозелберг в Тюрингия, така че благочестивата кралица поела за Германия и си построила в подножието на планината параклис, за да се моли в него, а наоколо възникнало село. Злите духове й се явявали, поради което тя нарекла местността Сатанинското място40, което лека-полека станало Зателщет.
175. Слугата на Рехенбергови
През 1520 година Ханс от Рехенберг разказвал в присъствието на Себастиан Шлих и на много други почтени и праведни люде, че по времето, когато крал Матиас воювал в Унгария срещу турците, баща му и той самият имали слуга, който им служил вярно и усърдно в продължение на много години, и че никога не са имали по-добър слуга. По някое време им било доверено да предадат някакво съобщение на един велик господар, и господин Ханс, който смятал, че слугата отдавна е тръгнал, влязъл случайно в конюшнята и заварил слугата легнал и заспал в сламата до конете. Когато в гнева си го запитал какво става, слугата се надигнал, извадил едно писмо от пазвата си и рекъл: „Ето отговора.“ Пътят обаче бил твърде дълъг, за да може човек вече да е бил там. По това и слугата бил изобличен, че е дух. Скоро след това по някое време той бил притиснат от враговете, а слугата казал: „Господарю, не се бойте, бягайте колкото е възможно по-бързо, а аз ще препусна назад и ще имам грижа за враговете.“ Слугата се върнал, а в пълните му джобове нещо трополяло и подрънквало враждебно. „Какво имаш там?“, попитал господарят. „Строших и отмъкнах подковите на всичките им коне и ги донесох тук.“ С тези думи той изсипал подковите, а враговете не били в състояние да преследват господин Ханс.
40
Satanstedt.