![Немски сказания (Том първи) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/5/nemski-skazaniya-tom-prvi-bg-download.jpg)
Немски сказания (Том първи) [bg]
- Автор: Гримм братья Якоб и Вильгельм
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Алтера
- ISBN: 978-954-9757-34-7
- Переводчик: Цочо Бояджиев
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Немски сказания (Том първи) [bg]». Краткое содержание книги:
Приказките са отредени да уловят чистата мисъл на едно детско световъзприемане, те подхранват непосредствено, меко и нежно като млякото, сладко и засищащо като меда, без земна тежест; обратно, сказанията служат за по-здрава храна, носят по-прости, но затова пък по-отчетливи багри и изискват повече сериозност и разсъдителност. Братя Грим
169. Война и мир
На 18 август 1644 година курфюрст Йохан Георг I минавал край град Хемниц. В гъсталака хората му заловили малка дива жена, висока само лакът, но иначе имаща напълно човешки вид. Лицето, ръцете и нозете й били гладки, но останалото й тяло било покрито с грапава кожа. Тя проговорила и рекла: „Възвестявам и нося мир в тази страна.“ Курфюрстът наредил да я освободят, понеже преди около двадесет и пет години бил уловен малък мъж от същия вид, който пък възвестил безредици и война.
170. Оттеглянето към Роденщайн
Недалеч от село Оберкайнсбах, принадлежащо към управляваната от графовете Ербах община Райхенберг, близо до Оденвалд, на един хълм се намират развалините на стария замък Шнелертс; на около час път оттам, в граничната област Родщайн, живеели някога господарите на Родщайн, чиято мъжка линия е прекъсната. Руините на стария им разбойнически замък все още могат да бъдат видени.
Последният му владетел бил известен най-вече с могъществото си, с многото си слуги и с придобитото си богатство; за него се носи следното предание. Когато предстои война, в тъмна доба той напуска обичайното си обиталище Шнелертс, съпровождан от домашната си прислуга и под гръмкия звук на тромпетите. Прекосява плетища и храсталаци, минава през двора и покрай плевнята на Симон Даум в Оберкайнсбах и се отправя към Роденщайн, все едно бяга, осигурявайки сигурността на хората си. Дочувано е трополенето на талигите, виковете, с които били подкарвани конете, дори отделни думи, които водачът се обръщал към преминаващите воини, давайки им заповеди. Възродят ли се надеждите за мир, той се връща по същия път от Роденщайн в Шнелертс, само че далеч по-спокойно и тихо, и човек може да бъде сигурен, че мирът наистина ще бъде сключен. Преди Наполеон да нахлуе в страната през пролетта на 1815 година, се говорело, че владетелят от Роденщайн отново се е оттеглил във военната крепост.
171. Танхойзер
Благородният Танхойзер, германски рицар, пропътувал много земи и попаднал в планината на дамата Венера сред красивите жени, където видял велики чудеса. След като прекарал в радост и доволство известно време там, най-сетне се освестил и пожелал да излезе отново в света и си почине от тези преживявания. Дамата Венера положила обаче всякакви усилия, за да го разубеди: тя казала, че ще му даде една от спътничките си за жена и че той трябва да си спомни само алените й устни, усмихнати по всяко време. Танхойзер отвърнал, че не копнее за никоя друга жена, освен за онази, която пази в паметта си, че не желае вечно да гори в преизподнята, че алените й устни не го вълнуват, че не иска да остане още, понеже ще се поболее. Тогава дяволицата се опитала да го примами в собствената си стая, та там да се любят, ала благородният рицар я наругал гръмогласно и призовал небесната Дева да му помогне да се измъкне. Изпълнен с разкаяние, той поел по пътя към Рим при папа Урбан, пред когото искал да изповяда всичките си грехове, та да му бъде наложена епитимия и душата му да бъде спасена. Когато обаче изповядал, че е прекарал цяла година при дамата Венера в планината, папата рекъл: „Само когато разцъфне сухият жезъл, който държа в ръката си, греховете ти ще бъдат опростени.“ Танхойзер отвърнал: „Дори само една година живот да ми остава на тази земя, то аз пак бих се покайвал и бих полагал епитимия, та дано Бог се смили над мен“, и изпълнен с жал и страдание, дето папата го е прокълнал, той напуснал града и се върнал в дяволската планина, за да остане завинаги в нея. Дамата Венера обаче го поздравила радушно, както се среща отдавна отсъстващ любим; на третия ден обаче жезълът започнал да се разлиства и папата проводил пратеници из цялата страна, за да се осведоми, къде е отишъл благородният Танхойзер. Но било твърде късно, той бил отседнал в планината, прелъстен от любовницата си, и ще остане там до Съдния ден, когато Бог може би ще го отпрати другаде. И никой свещеник не бива да не дава утеха на грешника, ами трябва да му прощава, ако той се кае и е готов да понесе епитимия.