![Немски сказания (Том първи) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/5/nemski-skazaniya-tom-prvi-bg-download.jpg)
Немски сказания (Том първи) [bg]
- Автор: Гримм братья Якоб и Вильгельм
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Алтера
- ISBN: 978-954-9757-34-7
- Переводчик: Цочо Бояджиев
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Немски сказания (Том първи) [bg]». Краткое содержание книги:
Приказките са отредени да уловят чистата мисъл на едно детско световъзприемане, те подхранват непосредствено, меко и нежно като млякото, сладко и засищащо като меда, без земна тежест; обратно, сказанията служат за по-здрава храна, носят по-прости, но затова пък по-отчетливи багри и изискват повече сериозност и разсъдителност. Братя Грим
160. Съкровището в Зьост
По време на Тридесетгодишната война недалеч от град Зьост във Вестфалия имало стар зид, за който се разказвало, че в него се намира пълна с пари желязна ракла, пазена от черно куче и прокълната девица. Според преданието на дедите ни някога тук ще дойде благороден чужденец, който ще освободи девицата и ще отвори сандъка с огнен ключ.
Мнозина пътуващи схолари и екзорсисти се били захващали, както се помни, да копаят, но били приемани и отпращани по такъв странен начин, че оттогава никой няма охота да го прави; особено след откровението, че до съкровището няма да се добере никой, който поне веднъж е засукал женско мляко.
Преди известно време някаква млада селянка пасяла няколко кози на това място и тъй като една избягала към зида, я последвала. Там в двора седяла девица, която я заговорила и попитала какво прави тук. Когато получила отговора, тя посочила кошничка с череши и рекла: „Върви и си вземи оттам каквото видиш, отведи и козата си, ала не идвай отново тук и не се оглеждай наоколо, за да не те сполети нещастие!“ Изплашеното дете сграбчило седем черешки и бързо се отдалечило от стената; а черешите мигом се превърнали в пари.
161. Бликащото сребро
През февруари 1605 година, по времето на херцог Хайнрих Юлиус от Брауншвайг, в местността, наречена Долината, отстояща на една миля от Кведлинбург, се случило следното. Един беден селянин пратил дъщеря си в съседната горичка да събере дърва за горене. Момичето задянало един кош, взело друг в ръка и като напълнило и двата, понечило да тръгне към къщи, когато към него се приближило облечено в бяло човече и попитало: „Какво носиш?“ „Събрани съчки, отговорило момичето, за огрев и готвене.“ „Изсипи дървата, рекло човечето, вземи кошовете и ме последвай; ще ти покажа нещо далеч по-добро и полезно от твоите съчки.“ Хванало момичето за ръка, отвело го назад до един хълм и му показало място с ширина колкото две обикновени маси, покрито с по-големи и по-малки монети от чисто сребро и достатъчно дебели, отгоре имало изображение на Мария, а наоколо било отпечатано древно писмо. Когато видяло, че въпросното сребро сякаш изобилно избликва от земята, момичето се стреснало и дръпнало назад; не пожелало да изсипе и дървата от коша си. Тогава бялото човече само̀ сторило това, напълнило коша с пари и го подало на момичето с думите: „Това ще ти послужи по-добре, нежели съчките.“ Момичето го поела слисано и когато човечето поискало да изсипе и коша от гърба си и да го напълни със сребро, се възпротивило и казало, че трябва да отнесе у дома си и дърва, тъй като там живеят малки деца, които имат нужда от топла стая, пък трябват и дърва за готвене. Човечето било удовлетворено от отговора му и рекло: „Е, тръгвай тогава“, след което изчезнало.
Момичето отнесло пълния със сребро кош у дома си и разказало какво се било случило. Тогава селяните вкупом се втурнали към горичката с мотики и други инструменти, желаейки да получат и те своята част от съкровището, но никой не успял да открие мястото, от което бликало среброто.
Херцогът на Брауншвайг получил един фунт от сребърните монети, а един откупил и някакъв жител на Халберщат, Н. Еверкан.
162. Златен пясък на Унтерсберг
През 1753 година един напълно безимотен слуга на домакина на „Свети Зенон“, на име Паул Майр, тръгнал към планината. Когато недалеч от Брунентал бил достигнал почти до средата на възвишението, се озовал пред каменна скала, под която имало купчинка пясък. Той вече бил дочувал и нямал съмнение, че това е златен пясък, поради което напълнил джобовете си и зарадван се канел да се отправи към къщи; но в същия миг пред очите му застанал някакъв чужденец, който го попитал: „Какво имаш там?“ От ужас и страх слугата не можел да си отвори устата, а непознатият мъж го сграбчил, изпразнил джобовете му и рекъл: „Сега си върви, само че не по същия път, ами по друг, а ако те видя още веднъж на това място, няма да си тръгнеш жив.“ Добрият слуга си отишъл у дома, ала златото го изкушавало и той се решил пак да потърси пясъка и взел със себе си някакъв свой другар. Всичко обаче се оказало напразно и въпросното място никога повече не било намерено.