Който се страхува от мечки… [bg]

Извади бележника от задния си джоб.

— На доста топло място работите — дружелюбно подзе той и погледна червеникавата глава на събеседника си.

— Не ми пречи — бързо се усмихна Май. — От Хамерфест съм. Там постоянно мръзнем от студ.

Скаре поклати глава и се усмихна:

— Кога ви съобщиха за смъртта на леля ви?

— Майка ми се обади по телефона снощи в девет.

— Какво ви съобщи?

Той вдигна глава към електрическия вентилатор и въздъхна тежко.

— Че някой влязъл с взлом в дома й, откраднал всичките й пари, пребил я с брадва и си плюл на петите.

— С мотика — поправи го Скаре.

— Резултатът е един и същ — тихо отбеляза Май. — Говори се, че имала доста пари.

— Вие какво знаете по въпроса?

— Имаше половин милион — отвърна Май, — но ги държеше в банката.

— Казвала ли ви го е?

— Да, гордееше се със спестяванията си.

— Вие споменавали ли сте го на някого? — настойчиво попита Скаре.

— На кого, например?

— На приятели, на колеги.

— Обикновено се движа сам — просто обясни Май.

— Но сигурно все пак имате близки хора, с които споделяте?

— Хазяинът ми, никой друг.

Промени позата си и изгледа Скаре продължително.

— Тук сте, за да ме изключите от кръга на заподозрените, нали? Нали така му казвате?

Скаре остави бележника настрани и го погледна. И за миг не му беше хрумвало, че този млад мъж е убиец; че е пребил до смърт леля си, за да офейка с парите й. Но Май, разбира се, възприемаше посещението му точно по този начин. Скаре се запита какво ли е чувството. Дали е достатъчно съвестта ти да е чиста? Или въпреки това безпокойството започва да те гризе, защото полицаите те проверяват? Зелените очи на Кристофър Май изглеждаха гузни като очите на всички разпитвани. Скаре го бе установил от опит. Вероятно се чувстваха виновни, защото някой път, в труден момент, са обмисляли наистина да го направят. Халдис има много пари, а аз бачкам като луд в ресторантска кухня за мизерна заплата. Ами ако…