Който се страхува от мечки… [bg]

— Рана с ширина осем сантиметра и половина и дълбочина четиринайсет сантиметра. Точната ширина и дължина на острието — лаконично отбеляза Снурасон.

— Незначителна порезна рана на дясната ръка, получена при самоотбрана. Острието леко я е остъргало. Значителен единичен хематом в свободната съединителна тъкан на дясното око, получен в резултат от счупването на черепните кости.

Сейер се насили да се надвеси над лицето на мъртвата.

— Какво ще ми кажеш за ъгъла?

— Има две възможности — отвърна Снурасон, докато се бореше с принципите си, които не допускаха прибързани заключения. — Лежала е на земята, когато са я ударили с мотиката, или е стояла изправена и е вдигнала ужасено глава, когато острието се е устремило към нея. Както виждаш, мотиката е забита в очната й кухина точно под веждата и е навлязла навътре в задната част на главата.

— Случило се е бързо, внезапно, нали?

— Няма откъде да знам — опита се да се изплъзне Снурасон. — Не намирам други следи от борба. Дрехите й например не са скъсани, а и, както вероятно си спомняш, е била обута в дървени обувки, когато са я намерили. Сигурно си прав. Това ме озадачава. Убита е със собствената й мотика, следователно убиецът едва ли е планирал деянието си. В паниката си е грабнал каквото му е попаднало пред очите. Изпаднал е в неконтролируем гняв или силен страх, а най-вероятно и двете. От статистическа гледна точка това е рядко срещано убийство. Очевидно е било извършено в състояние на афект. Нали разполагате с отпечатъци?

— Да — кимна Сейер. — Взехме от къщата, а по мотиката има още два незначителни отпечатъка. За наш късмет Халдис Хурн е живеела сама. Броят на хората, влизали в дома й и докосвали предметите там, е ограничен. Времето работи в наша полза — додаде той.

— Доволен ли си?

— Да, благодаря ти.

Снурасон отново покри тялото с чаршафа и прибра чекмеджето.

— Ще ти се обадя.

Сейер се върна в Камарата. Мисълта за Сара Стрюел се промъкваше в съзнанието му и изместваше обезобразеното лице на Халдис Хурн. Виждаше гладката кожа със светлия мъх, тъмните ириси, изсветляващи към зениците.

Всички тези години, прекарани в самота. „Но нали исках да бъда сам — помисли си той, — защо сега искам това да се промени?“

Отново се замисли за Елси Юрма. Защо изобщо е паднала по стълбите? Нещо се е случило, съществува причина тя да се подхлъзне. Та тя е паднала по стълбите в собствения си дом. Познавала е особеностите на стъпалата и неведнъж се е втурвала по тях. Може да е бягала или някой да е разлял вода по тях. Така или иначе имаше причина. Възникваше и въпросът защо нараняванията й са довели до смърт. Би могла да се отърве само с мозъчно сътресение или счупена китка например. „Когато остарея — помисли си внезапно Сейер, — ще взема всички неразрешени криминални случаи от Камарата и ще работя върху тях, без времето да ме притиска, без да се налага да слушам досадните коментари на журналистите и на Холтеман. Аз ще определям при какви условия ще работя. Ще превърна професията си в хоби, Колберг ще ми топли краката, ще си получавам пенсията, ще пия уиски и ще пуша саморъчно свита цигара. Какъв кеф.“