![Индийската съпруга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/9/indijskata-spruga-bg-download.jpg)
Индийската съпруга [bg]
- Автор: Фоссум Карин
- Серия: Инспектор Конрад Сейер [bg] #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК „ЕМАС“
- ISBN: 978-954-357-321-9
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Индийската съпруга [bg]». Краткое содержание книги:
— Само дано не е някой познат — мрачно отбеляза той.
— Познат ли? — усъмни се Муде. — Едва ли е тукашен. Кой би могъл да бъде?
— Откъде да зная — извърна се Гюнвал.
Муде дъвчеше кифличката.
— В швейцарската къща се очертава развод — неочаквано съобщи той.
— Кой ти каза? — очите на Гюнвал се разшириха от изненада.
— Всички говорят за това. Лилиан започнала да си сър бира багажа. Айнар ще се принуди да продаде къщата и да се премести в бистрото. Ще трябва да работи денонощно, за да оцелее. Представям си го как нощува в спален чувал в заведението. Тази вещица е пълна отрова — безпощадно заяви той.
— И Айнар не е стока — отбеляза Гюнвал, докато с§ питаше какво ли означава всичко това. — Може пък да продаде заведението и да се премести другаде, а новият собственик да го направи китайски ресторант.
— Аз лично нямам нищо против.
Муде взе още една мека като пластилин кифличка с формата на гъба.
— Да си чувал как е Юман? — попита той.
— В болнични е. Нормално, все пак преживя много неща. Сигурно стои в болницата. Сестра му още е в кома. Имало вероятност да се събуди с умствени способности на двегодишно дете. Мъжът ѝ се дистанцирал. Ходел си на работа и чакал да му се обадят, ако има промяна.
— Май няма какво повече да направи. Съмнявам се Марие да се събуди след толкова дълго време. Обикновен но или се събуждат веднага, или изобщо не се събуждат.
— Чувал съм за хора, които идват в съзнание след дълги години — обори го Гюнвал.
— Такива неща стават само в Америка — смигна му Муде.
После тръгна към бензиностанцията. Гюнвал се умисли. Имаше чувството, че селото им е окупирано от пришелци. Нашествениците се промъкваха, навсякъде и ги изтръгваха от ежедневието им. Събуждаха едновременно ентусиазъм и тревога; обединяваха ги и създаваха усещането за сплотеност, ала нощем, в мрака под завивките, мисълта за тях всяваше страх. А животът продължаваше своя ход, но се промени светогледът на хората. Забелязваха повече неща отпреди, все едно виждаха всичко за пръв път. Гюнвал например имаше чувството, че изобщо не е познавал Айнар. Питаше се що за човек е съдържателят. А Йоран? А Юман, който бе отишъл в чужбина и си бе намерил жена. Хората вече гледаха по друг начин и на Линда. Заради враждебността, насочена срещу нея, тя вече не караше велосипеда си с предишната самоувереност. И преди се държеше еуфорично, но сега очите ѝ се щураха тревожно наляво-надясно. Беше пределно ясно на какво мнение са хората: по-добре да си беше мълчала. Гюнвал потръпна. Полицаите имаха задачата да разплетат случая, с или без негова помощ. Излезе в задния двор да провери има ли вода в купичката на кучето. Оказа се почти празна. Наля му и пак я сложи на земята.
— Понякога си мисля за теб — обърна се той към бийгъла. — По времето на убийството си стоял навън и си видял какво е станало на поляната. Само да можеше да говориш! Щеше да ми прошепнеш: зная кой е убиецът; ще го позная по миризмата, а следващия път, когато го видя, ще започна да лая силно, за да ти покажа, че е той. Така правят по филмите — Гюнвал галеше копринено гладката козина. — Но ние не сме във филм. А и ти не си голям умник.
„Кога остаря?“, питаше се Сайер, докато оглеждаше Колберг. „Преди все подтичваше десет метра пред мен. Скачаше по стълбите като пале.“
Кучето стоеше върху масата и скимтеше. Скъса с нокти тънката хартия. Ветеринарят го прегледа и напипа четири топчета. Сайер се мъчеше да разтълкува неутралното му изражение.
— Твърди са, не са пълни с вода. Определено става дума за тумори.
Ръцете му разрошиха червеникавата козина.
— Ясно — кимна Сайер, старши инспектор и разследващ убийства в разцвета на силите си, висок близо два метра и широкоплещест, а в момента притеснен като невръстно хлапе.
— За да разбера какви са туморите, трябва да го отворя.
— Добре тогава.
— Проблемът е, че кучето е голямо, тежко и в напреднала възраст. Десет години са много за леонбергерите. Упояването на такова куче крие сериозни рискове.
— Упойките никога не са безопасни — промърмори Сайер.
— Да, но в този случай ще се наложи да помислим дали да не му спестим операцията.
— Защо? — скочи като ужилен Сайер.
— Не мога да гарантирам дали след това ще се възстанови. По принцип туморите трябва да се отстранят, дори да са безвредни. Притискат нервите в задната част на тялото и затрудняват подвижността. Но хирургическата интервенция е много тежка за куче като Колберг. Съществува опасността да засегна нерви, а това да причини парализа и да влоши състоянието му. Възможно е след операцията повече да не се изправи и да лежи до края на дните, си. Понякога е за препоръчване да спестим мъките на кучето и да оставим природата да свърши своето.