Мъжът, който търсеше сянката си [bg]

Само че нищо не беше толкова просто, колкото звучеше. Хилда се сближи с майката и момичето. Застъпи се за тях и това ѝ коства кариерата, а за малко и живота. Понякога съжаляваше. Но по-често се гордееше и смяташе това за най-добрата си постъпка от времето, прекарано в Регистъра.

Сега се свечеряваше, а Хилда пиеше шардонето си и гледаше през прозореца. Навсякъде се разхождаха щастливи хора. Дали и тя самата да не отиде да почете книга в някое улично кафене? Не стигна по-далеч в мис​ лите си. Забеляза една фигура да слиза от черно рено долу на улицата. Това беше Ракел Грейс, което само по себе си не беше необичайно. Ракел минаваше от време на време да я поздрави и я обсипваше с любезности и ласкателства. Но в последно време като че ли нещо не беше наред. Ракел звучеше напрегнато по телефона и отново прибягваше до заплахи като едно време.

Ето че сега беше долу на тротоара. Беше дегизирана, но Хилда не можеше да я сбърка. До нея вървеше Бенямин Форш, нейното момче за всичко. Ракел не просто го пращаше по задачи, ами се обръщаше към него, когато трябваше да се ползват мускули или да се вземат принудителни мерки. Хилда се изплаши и взе бързо и драстично решение.

Грабна портмонето, палтото и мобилния си телефон, който бе оставила в безшумен режим върху бюрото си. После излезе навън и заключи. Само че се оказа твърде бавна. Във входа вече се чуваха стъпки. Обзе я паника и Хилда се втурна надолу, съзнавайки, че може да налети право на Ракел и Бенямин. Но за щастие, те чакаха асансьора. Хилда тръгна към двора – единствения път, по който можеше да поеме, ако искаше да избегне входната врата. На двора имаше жълта ограда, която можеше да прескочи, ако преместеше градинската маса. Чу се скърцане, когато масата се плъзна по каменните плочки. Хилда се качи на оградата като нескопосано дете, скочи в съседния двор и излезе на Бохюсгатан. Оттам тръгна към „Ериксдалсбадет“[47] и морето. Вървеше бързо, въпреки че не беше съвсем трезва, а и левият крак я болеше след скока.

Когато стигна до открития фитнес при Орщавикен[48], Хилда извади мобилния си телефон. Някой я беше търсил многократно и щом изслуша съобщенията, тя изтръпна. Нещо наистина не беше наред. Журналистът Микаел Блумквист искаше да се свърже с нея и макар че учтиво я молеше за извинение, в гласа му имаше нещо развълнувано, особено във второто съобщение, в което добавяше, че сега, след смъртта на Холгер Палмгрен, било „особено наложително да разговарят“.

Холгер Палмгрен, измърмори тя. Холгер Палмгрен. Откъде ѝ беше познато това име? Потърси в интернет и веднага се сети. Палмгрен беше старият настойник на Лисбет Саландер. Очевидно нещо се печеше и това не беше добре. Ако медиите търсеха информация, Хилда беше слабото звено.