Мъжът, който търсеше сянката си [bg]

Въпреки това не беше просто някаква безделница. Справяше се добре в училище, а след гимназията записа психология в Стокхолмския университет. Макар първоначално да се отдаваше повече на купоните, учителите я забелязаха. Беше хубава и интелигентна и имаше новаторско мислене. Но също така беше морална, само че не по начина, по който се очакваше от момичетата по онова време. Не спазваше добро поведение, нито беше сдържана и миличка. Но мразеше несправедливостите и никога не предаваше доверието на хората.

Веднага след дисертацията си попадна случайно на професор Мартин Стейнберг в един малък ресторант на Рьорстрандсгатан във Васастан. Като всички докторанти Хилда познаваше Мартин. Той беше висок и красив, с добре поддържани мустаци и напомняше малко на Дейвид Нивън. Въпреки това беше женен за една трътлеста жена на име Гертруд, която хората понякога взимаха за майка му. Беше четиринайсет години по-голяма от него и доста невзрачна, особено като се има предвид притегателното излъчване на Мартин.

Понякога се твърдеше, че професор Стейнберг излиза с други жени. Говореше се, че е важна клечка с повече власт, отколкото разкрива автобиографията му, макар че и нея си я биваше. Бе заемал длъжността ректор в Колежа по социология и беше ръководил държавни разследвания. Хилда още тогава го считаше за твърде догматичен и смотан, но все пак беше очарована от него. Не само заради външния му вид и аурата му, а защото в него виждаше загадка, която следваше да бъде решена.

Ето защо се сепна, когато го видя в ресторанта с една жена със съвсем различно телосложение от това на съпругата му. Жената имаше къса, пепеляворуса коса и красиви очи, които гледаха решително. Фигурата ѝ беше стройна, излъчването царствено, а ръцете дълги и фини, с лакирани в червено нокти. Хилда не беше сигурна дали това е любовна среща, но Мартин Стейнберг очевидно се смути, когато я забеляза. В сцената всъщност нямаше нищо специално. И все пак Хилда остана с усещането, че е надникнала в тайния живот, който винаги си бе представяла, че Стейнберг води, така че бързо се изниза навън.

През последвалите дни и седмици Мартин Стейнберг я гледаше с известно любопитство и една вечер я помоли да се разходи с него по горската пътека до сградата на института. Небето беше мрачно. Мартин дълго мълча, сякаш се подготвяше да каже нещо важно и тайнствено. Но в действителност наруши мълчанието с въпрос, който смая Хилда с баналността си.