Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Погребани тайни [bg]
Погребани тайни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Погребани тайни [bg]

Электронная книга - «Погребани тайни [bg]». Краткое содержание книги:

„Погребани тайни” е втората книга (след романа „Изчезнал”) от поредицата с главен герой Ник Хелър. Следовател, който никога не забравя, че жертвите са били живи хора и тяхната смърт е оставила след себе си празнина в душите на техните близки, Когато Алекса, дъщерята на милиардера Маршъл Маркъс е отвлечена, баща и се обръща към единствения човек, на когото има доверие — семейния приятел и независим следовател Ник Хелър. Алекса е заровена жива, видеокамера излъчва на живо по интернет всяка секунда от оставащия й живот, Кои са тайнствените похитители и защо няма искане за откуп? С помощта на бившата си приятелка — агента на ФБР Диана Мадигън — Ник Хелър трябва да премине през множество пластове от връзки, манипулации, задкулисни игри и заблуди, за да стигне до Алекса преди да е станало твърде късно. За да спаси момичето, което е израснало пред очите му, Ник няма да се спре пред нищо и е готов да унищожи всеки, застанал на пътя му. Дори, и бащата на Алекса, Защото има тайни, които не могат да останат погребани.
„Ник Хелър, независим следовател, когото Джоузеф Файндър ни представи в „Изчезнал”, е човек, който бихте искали да е на ваша страна… Файндър ни показва привлекателен герой, но едновременно с това и приятен характер, защото не го превръща в супергерой. Сравнението с Джак Рийчър на Лий Чайлд е неизбежно, но Хелър никога не действа като самотен каубой. Той е достатъчно човек, за да търси и приема помощ… Препускайки заедно с него, вие ще искате още една глава, после още една и още една. Знаете, че той ще успее, но имате нужда да разберете как.” „Вашингтон поуст”
1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 73 ... 118
Перейти на страницу:

От колата излезе непохватен млад мъж, който предпазливо огледа къщата. Едва ли беше на повече от двайсет и пет. Беше висок и кльощав, а ушите му стърчаха като дръжки на тенджера. Още преди полицаят да звънне на вратата, Драгомир успя да нахлузи дълга кафява перука.

Подозираше, че полицаят е дошъл заради кучето. Мъжът стоеше на предната веранда, престъпвайки от крак на крак, а дългите му, тънки като клечки ръце се клатеха покрай тялото му.

— Здравейте! — каза той. — Аз съм полицай Кент. Може ли да ви задам няколко въпроса?

60

Когато се върнах в офиса късно следобед, Джилиън кой знае защо клечеше на пода и редеше някакви кутии. Нямах време да се занимавам с това. Щом влязох, тя вдигна очи. Лицето й беше зачервено и мокро от сълзи.

— Довиждане, господин Хелър!

Отне ми секунда да се ориентирам — мислех за други неща.

— Какво става? — попитах аз.

— Исках да се извиня, преди да напусна.

— За дрехите ли? Не ставай глупава!

— Заради електронната картичка.

— За какво говориш?

— Някой ми прати електронна картичка и аз я отворих на работния си компютър.

— Затова ли напускаш?

— Дороти не ви ли каза?

— Тя ли те уволни?

— Не, сама напускам! — Джилиън вирна гордо брадичка, а може би предизвикателно. — Тъкмо започвах да си мисля, че работата ми не е твърде гадна като за корпоративна Америка.

— Много мило от твоя страна. Сега ще ми кажеш ли какво е станало?

— Явно в картичката е имало някакъв спайуеър или нещо такова. Дороти каза, че така онези са влезли в сървъра ни и в личните ви файлове и са взели кодовете за охранителната вя система.

— Ти ли си била?

— Аз… мислех, че Дороти ви е казала — заекна Джилиън.

— Виж сега, Джилиън, съжалявам, но си избрала неподходящ момент да напуснеш, така че не ти позволявам. Махай тия кутии и сядай пак на телефона, ако обичаш.

Тя ме погледна неразбиращо.

— Хайде! — подканих я аз. — Връщай се на работа!

Докато вървях към кабинета на Дороти, Джилиън ме повика.

— Господин Хелър?

— Да?

— Чух ви да говорите за оная татуировка бухал.

— Да?

— Мисля, че мога да ви помогна. Брат ми работи…

— В студио за татуировки, да помня. Знаеш ли с какво можеш да ми помогнеш?

Тя ме погледна в очакване.

— Прочети упътването за работа с телефона.

61

Колкото повече мислех за Маркъс и Белинда, толкова по-сигурен бях, че нещо не е наред. Познавах един интернет-детектив от Ню Джърси, Моу Гандъл — беше много добър и докато работех в „Стодард Асошиътс“ във Вашингтон, няколко пъти бях използвал услугите му — така че му се обадих.

— Искам да проучиш кога точно Белинда е работила във „VIP Exxxecutive“ в Трентън — казах му аз. — И след това да се върнеш колкото се може по-назад.

Дороти седеше зад бюрото, опряла брадичка на дланите си и втренчено гледаше монитора. На него се виждаше Алекса, с хлътнали очи и разрошена коса без блясък.

— Искам да се махна оттук, татко!

Образът замръзна, после се пръсна на хиляди миниатюрни цветни квадратчета като картина от Чък Клоус. Когато картината се възстанови, тя продължи:

— Искат Меркурий, татко, окей? Трябва да им дадеш Меркурий непокътнат. Аз… не знам какво значи това. Казват, че…

— Отмених уволнението на Джилиън — съобщих аз.

Дороти натисна някакъв клавиш, без да поглежда клавиатурата, и отново пусна същия запис. Алекса, разпадането на образа и повторното му превръщане в разбираема картина.

— Не съм я уволнявала — разсеяно измърмори Дороти.

— Е, казах й, че не може да напусне. Какво правиш?

— Блъскам си главата в тухлена стена, това правя!

— Мога ли да ти помогна?

— Да. Уволни ме.

— И теб ли? Изключено!

— Тогава напускам!

— И на теб не позволявам да напуснеш. На никого не позволявам да напуска! А сега ми кажи какво става!

Дороти заговори бавно и тихо и ми показа част от себе си, която не бях виждал преди.

— Няма да напусна и ти го знаеш, Ник. Никога не се отказвам! Само че не заслужавам заплатата си. Не върша онова, за което ми плащаш. Провалям най-важната задача, която някога си ми възлагал.

В очите й блестяха сълзи. Сложих длан върху нейната и казах:

— О, я стига! Какво стана с арогантната Дороти, която познавам и обичам?

— Зърна светлината.

— Дороти — започнах аз, — разстроена си, това ми е ясно, но ми трябваш на пълна скорост. А и нали никога не се отказваш? Напомни ми как те описва баща ти.

1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 73 ... 118
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)