Погребани тайни [bg]

— Добре — казах аз. — Значи похитителите са навътре в гората или в някой провинциален район, където няма високоскоростен интернет и могат да се включат в мрежата само със сателит. И ти смяташ, че самолетите прекъсват сигнала?

— Възможно е. Както и силните бури. Ако нещо застане между чинията и сателита, сигналът прекъсва. Достатъчно е самолетът е достатъчно голям и да лети достатъчно ниско. Дори да е само за част от секундата, това ще прекъсне видеопотока.

— Много добре — казах аз. — Шумът, който чуваме, може да е от самолет. Да кажем, че са близо до някое летище. На какво разстояние от него са според теб?

— Трудно е да се изчисли, но трябва да са достатъчно близо, че при излитане и кацане самолетите да са на такава височина, че да блокират сигнала от сателита. Зависи от размера на самолета, скоростта му и така нататък.

— В САЩ има страшно много летища — отбелязах аз.

— Сериозно? — отвърна сухо тя. — Не ми беше хрумвало. Ако успеем да стесним периметъра, ще стане много по-лесно.

— Мисля, че можем.

— Така ли?

— Ню Хампшър.

Обясних й как чрез телефоните на Алекса и на похитителя Джордж Девлин беше разбрал, че „господин X“ е отвел момичето в Ню Хампшър през границата с Масачузетс.

Тя ме слушаше, взряна в празното пространство. След двайсет секунди мълчание каза:

— Това много ни помага. Не знам колко летища има в Ню Хампшър, но бройката току-що стана по-човешка.

— Може да я намалим още повече — казах аз. — Онзи зловещ сайт, CamFriendz, предава в реално време, нали?

— Така твърдят. Според мен, наистина е така, с разминаване от няколко секунди, като се вземат предвид бавните връзки, закъсненията в сървъра и така нататък… Да кажем, че изостават с пет секунди.

— Ще сравним това с разписанието на полетите в базата на ФАА.

— Имат ли такова нещо?

— Разбира се, че имат. Ще търсим летища в Ню Хампшър — не, нека разширим кръга и добавим Мейн и Масачузетс, за всеки случай, чието разписание съвпада с часовете на четирите прекъсвания.

Тя енергично кимна.

— Можем да ограничим търсенето още повече — казах аз. — По време на едно от предаванията имаше две последователни прекъсвания, нали?

— Да, така е.

— Значи разполагаме с точния интервал между два полета.

Усмивката й бавно се разшири.

— Не е зле, шефе.

Повдигнах рамене.

— Идеята беше твоя.

Откакто имам собствен бизнес, научих едно — шефът никога не бива да си присвоява заслугите.

— Можеш ли да влезеш в електронната база данни на Федералната авиационна администрация?

— Не.

— Е, ФБР ще успеят да го уредят. Ще се обадя на Даяна.

— Извинете?

На вратата стоеше притеснената Джилиън.