Игра на милиарди [bg]

— Какво търсиш тук толкова рано?

— Не можах да спя.

— Аз също.

— Загазили сме я здравата, шефе.

Марв Шанк надничаше от бюрото си. Часът беше малко след шест, а ризата му вече беше намачкана, вратовръзката му отметната на една страна, бузите му — потъмнели от наболата брада, която беше избегнала самобръсначката му. Ако изглеждам наполовина толкова зле, колкото него, помисли си Астър, то наистина сме загазили.

— Ела в офиса ми. Ще измислим как да си изчистим ботушите от всичко това.

— Ще продължат да миришат.

Боби постави ръка на рамото на Марв, докато вървяха към офиса му.

— Не`аш ник`ва вера.

Търговският отдел беше пуст. Една примигваща флуоресцентна лампа осветяваше помещението и му придаваше меланхоличното усещане, че е изоставено, бална зала след забавата. Час по-късно тридесет от най-умните мъже и жени на планетата щяха да изпълнят пространството, хора с кипящи амбиции и сериозен интелект, които щяха да измислят стратегии, да анализират факти, да осъществяват залози в най-ефикасните пазарни ниши в човешката история, щяха да изпълнят залата с енергия, която щеше да е достатъчна да освети цял Манхатън и другите квартали на Ню Йорк. Сега обаче бяха само двамата срещу надигналото се препятствие.

Астър влезе в офиса си, включи осветлението и остави пакета в единия край на бюрото.

— Какво носиш? — попита Шанк.

— Това ли? — Боби се намести на стола си и се завъртя, за да погледне екраните с цени. — Застраховка.

Марв вдигна пакета, опипа ъглите му, след което го остави.

— Каквото си мисля ли е?

— Аха.

— Просто го сложи в колата и го докара тук?

— В интерес на истината го пренесох на крака. Не исках да будя Съли толкова рано. Имахме тежък ден вчера.

Шанк стана по-блед, отколкото беше преди минутка.

— Вървял си дотук?

— Няма и пет километра от дома ми. Кой ще тръгне да ме напада в пет сутринта? Много хора излизат толкова рано. Това е най-безопасната част от деня.

— Да, виждам някои от тези хора да се мотаят на моста и да си говорят сами. Наистина е безопасно.

— Не се тревожи. Бягам по този маршрут постоянно.

— Вече се чувствам по-добре. За момент си помислих, че работя с пълна откачалка.

Астър обмисли думите на приятеля си.

— Чак пък пълна. — Присви очи, за да прочете числата на екрана. — С какво разполагаш?

— Със същото като вчера. Позицията се е закрепила на 6,175.

— Значи можем да очакваме шестстотинмилионен марджин кол в края на деня, ако нещата се запазят. Какво имаме?