Среднощен танц

— Това нормално ли беше? — попита тя със слаб глас.

Той кимна.

— Останалото е още по-добро.

— Наистина ли?

Той кимна отново.

— Ти не…? — Тя остави думите си да замрат. Това беше нещо ново за нея и тя нямаше идея как да го опише.

Той поклати глава внимателно.

— Когато достигна своето освобождение, ти ще разбереш.

— То ще бъде ли толкова хубаво, колкото мое…? — Тя не можа да довърши изречението.

Очите на Джон потъмняха от желание и той кимна.

— Господи — въздъхна Бел — не би ми харесало, ако и ти не се чувстваш толкова добре, колкото и аз. Ако нямаш против, бих искала да те прегърна отново за минута-две.

Неговата напрегната мъжественост не се съгласи с думите му, но Джон каза:

— Няма нищо, което бих искал повече.

Той я задържа за няколко секунди в прегръдките си, когато чуха ужасен звук. Гласът на Персефона. Това беше почукване по вратата.

— Ехо, Бел? — прошепна тя. — Бел?

Бел внезапно се изправи.

— Персефона?

— Мога ли да вляза за момент?

Обзе я паника.

— Да-а, само един момент! — Слава на бога, че вратата й беше заключена.

— Скрий се! — изсъска тя срещу Джон.

— Опитвам се — отвърна й той. Джон скочи от леглото, проклинайки хладния нощен въздух. Събра дрехите си, молейки се да са всичките и отиде към дрешника й.

Бел навлече халата си и го издърпа надолу, за да се покрие и отиде до вратата. Тя завъртя ключа и я отвори, удивена, че се държи върху треперещите си крака.

— Добър вечер, Персефона.

— Съжалявам, че те притеснявам, но не можех да заспя, а знам, че ходи до книжарницата днес. Чудех се, дали би ми дала нещо за четене.

— Разбира се. — Бел се втурна обратно в стаята и сграбчи няколко от книгите. — Всички са поезия, но аз приключих с тях за тази вечер.

Персефона забеляза голото тяло на Бел да се показва под халата.

— Не носиш ли нощница?

Бел се изчерви и благодари безмълвно на мрака, който прикриваше притеснението й.

— Беше ми горещо.

— Не мога да си представя защо. Прозорецът е широко отворен. Ще хванеш настинка.

— Не мисля, че ще се случи. — Бел сложи книгите в ръцете на Персефона.

— Благодаря ти. — Персефона сбръчка нос и започна да души въздуха. — Каква е тази миризма? Доста е странна.

Бел се замоли, моминският статут на мис Персефона да е верен, защото стаята остро миришеше на любовна игра. Човек можеше само да се надява, че тя няма да познае миризмата.

— Ъъм, мисля, че идва някъде отвън.

— Ами, не мога да си представя какво може да е това, но ти не трябва да забравяш да си затвориш прозореца, преди да си легнеш и ако искаш, мога да ти дам някой от парфюмите си с аромат на виолетки. Сигурна съм, че миризмата ще изчезне, ако се пръсне малко от него.