Среднощен танц
- Автор: Куинн Джулия
- Серия: Блайдън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Среднощен танц». Краткое содержание книги:
Ръцете му бавно се спуснаха нагоре по прасците й, като едновременно повдигнаха нощницата й. Когато стигна до средата, той я усука около нея, за да може да я целуне еднакво и в двете ямки на коленете й. Бел изписка и почти щеше да падне, ако не се беше подпряла на главата му за опора.
— Това ти харесва, нали? Ще трябва да го запомня.
Той продължи нагоре, възхитен от деликатната кожа на бедрата й. Джон се изсмя доволно, когато внезапно спусна главата си под вече високо вдигнатата й нощница и я целуна в извивката между крака и таза й.
Бел си помисли, че ще припадне.
Нощницата й се вдигна още по-високо около ханша и тя почувства смътно облекчение от това, че той беше преместил целувките си от бедрата върху корема, избягвайки по този начин най-съкровеното й място. Джон се изправи на крака и пусна за кратко плата на нощницата, преди да оголи гърдите й.
— Не си спомням дали ти казах онзи ден, че са перфектни? — промърмори той дрезгаво до ухото й. — Закръглени и зрели с два прекрасни розови върха. Мога да ги вкусвам цял ден.
— О, господи. — Коленете на Бел отново се подкосиха.
— Аз все още не съм направил нищо, любима. — Той плъзна дрехата й надолу, точно под гърдите и после я притисна към разголената й кожа. След това бавно я повдигна отново нагоре. Бел почувства прекрасния натиск върху гърдите си. Спазми от удоволствие се разляха по нея, когато подгъва на дрехата притисна зърната й, а после ги освободи. И тогава, преди тя да разбере, те бяха разголени, а кожата й изглеждаше нежна и бяла на светлината от свещите.
Джон си пое рязко дъх.
— Никога в живота си не съм виждал нещо толкова божествено — прошепна той с благоговение.
Бел изпита наслада при думите му, а после осъзна, че няма плат върху себе си.
— О, господи — изписка тя. Студена вълна от смущения я заля цялата и тя сложи ръцете си отпред, за да се прикрие. Толкова колкото можа.
Което все пак, не беше много успешно. Джон се засмя и я притегли в прегръдката си.
— Ти, любима моя, си перфектна. Не трябва да се срамуваш.
— Не се срамувам — повтори тя тихо. — Не и с теб. Просто е много странно. Не съм… свикнала с това.
— Надявам се, че не си свикнала. — Той избута настрани книгите от леглото й и я положи да легне върху меките завивки. Бел спря да диша за момент, когато видя, че той започна да се съблича. Ризата му беше свалена първа и разкри твърдите му мъжки гърди, чиято форма говореше за години на усилени упражнения. Неговият вид я накара да почувства топлина в корема си. Без да се замисли, тя протегна ръка към него, въпреки че той беше твърде далеч, за да го докосне.
Джон се усмихна при вида на нейното любопитство. Ставаше все по-трудно и по-трудно да се контролира, особено сега, когато тя лежеше на леглото и го гледаше с огромните си сини очи. Той седна на леглото, за да издърпа ботушите си, а после отново се изправи, за да съблече и бричовете си.
Бел ахна при вида на неговата голота, огромен и… не това нямаше как да стане. Той може би беше по-голям от нормалното или тя беше по-малка от нормалното, но… тя отново ахна.
Сега бе видяла коляното му.
— Мили боже — прошепна тя. Беше цялото в белези и изглеждаше така, сякаш голяма част от кожата му е била премахната точно над ставата. Самият вид на обезцветената и опъната кожа напомняше за ужасите на войната. Джон стисна устни.
— Недей да го гледаш.
Тя бързо върна погледа си върху лицето му.
— Не — каза и после допълни: — Не е грозно изобщо. — И за да му го докаже, тя се спусна от леглото и клекна на колене пред него, за да целуне белезите. — Болно ми е от това колко много са те наранили — прошепна тя. — Бил си толкова близо до това да загубиш крака си. Толкова си жизнен, толкова силен. Не мога да си представя какво е било това за теб.
Тя започна отново да го целува с малки нежни ласки по кожата му. Джон изпитваше емоции, които никога не беше изпитвал, никога дори не си беше представял, че може да изпита, едно могъщо чувство нарастваше в него и той силно я издърпа на крака.
— О, господи, Бел — изстена той. — Толкова много те искам.
Паднаха на леглото, така че стегнатото тяло на Джон покри нейното. Дъхът й спря — тялото му беше великолепно, по-хубаво от всичко, което беше докосвала. Той я целуваше отново и отново, докато тя не си помисли, че ще полудее, тогава Джон отмести глава и я погледна в очите.
— Първо искам да ти доставя удоволствие — каза той, — така че да знаеш, че няма от какво да се боиш и че това е нещо красиво и невероятно.