Останалото е мълчание
- Автор: Майкълидис Алекс
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543895137
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Останалото е мълчание». Краткое содержание книги:
Но не винаги мълчанието е пречка да разкриеш истината. Така смята криминалният психотерапевт Тео Фейбър. Той е убеден, че може да въздейства на Алисия и от години очаква това, което наистина се е случило през онази нощ, да излезе наяве.
Сред мълчанието на Алисия изникват мотивите за едно опустошаващо престъпление, в което жертви са не само мъртвите...
Останалото е мълчание е презицно замислен и умело написан трилър. Увлекателният стил на Алекс Майкълидис приковава вниманието от първата страница. Авторът умело повежда читателя през историята, представяйки различни гледни точки, за да изгради цялостната картина.
— Какво? Нямам представа за какво говориш, Алисия.
— Не ме лъжи. — Усилено се борех да контролирам гласа си, въпреки че исках да се разкрещя. — Видях те. Снимах те!
Макс се засмя.
— Какви ги дрънкаш? Пусни ме, луда кучко.
Зашлевих го през лицето. Силно.
И после се обърнах и видях Таня. Стоеше там и имаше такъв вид, сякаш нея бяха зашлевили.
Таня погледна Макс и после мен, но не каза нищо, и излезе от ресторанта.
Макс се втренчи гневно в мен и преди да я последва, изсъска:
— Нямам представа за какво говориш. Не те наблюдавам, Алисия, по дяволите. А сега се махай от пътя ми!
И от начина, по който го каза, с такова раздразнение и презрение, разбрах, че Макс говори истината. Повярвах му. Не исках да му вярвам, но нямаше как.
Но щом не е Макс… тогава кой е?
25 август
Току-що чух нещо. Някакъв шум навън. Погледнах през прозореца. И видях някого. Движеше се в сенките…
Мъжът е. Той е навън.
Позвъних по телефона на Гейбриъл, но той не отговори. Да се обадя ли на полицията? Не знам какво да направя. Ръката ми трепери толкова силно, че едва…
Чувам го — долу. Мъчи се да отвори прозорците и вратите. Опитва се да влезе.
Трябва да се махна от тук. Да избягам.
О, Боже мой… Чувам го…
Той е вътре.
Мъжът е в къщата.
Четвърта част
„Целта на терапията е не да поправи миналото, а да даде възможност на пациента да се изправи пред историята си и да даде воля на чувствата си.“ Алис Милър16
1.
Затворих дневника на Алисия и го сложих на бюрото си.
Седях, без да помръдвам, слушах как дъждът барабани по стъклото на прозореца. Помъчих се да осмисля онова, което току-що прочетох. В Алисия Беренсън очевидно имаше много повече, отколкото подозирам. Тя беше като затворена книга за мен, но сега книгата е отворена и съдържанието й ме изненада напълно.
Имах много въпроси. Алисия подозираше, че някой я наблюдава. Беше ли разкрила самоличността на мъжа? Казала ли го е на някого? Трябваше да разбера.
Доколкото знам, тя се е доверила само на трима души — Гейбриъл, Барби и загадъчния доктор Уест. Беше ли спряла до там, или е казала на още някой? И още един въпрос.
Защо дневникът свършва изведнъж? Има ли още написано, другаде? Друго тефтерче, което не ми е дала? Запитах се и каква е целта на Алисия да ми даде да прочета дневника. Тя определено съобщава нещо, при това с шокираща интимност; Беше ли жест на добра воля — да ми покаже колко много ми вярва? Или е нещо по-зловещо?
Има и още нещо, което трябва да проверя. Доктор Уест, лекарят, който беше лекувал Алисия. Той беше важен свидетел за характера й, с изключително важна информация за душевното й състояние по време на убийството. И все пак доктор Уест не беше дал показания на съдебния процес срещу Алисия. Защо? Името му не се споменаваше никъде. Докато не го видях в дневника й, той сякаш не съществуваше. Какво знаеше? Защо не беше предложил информация и помощ?
Доктор Уест.
Не може да е същият човек… Сигурно е съвпадение на името! Трябваше да разбера.
Сложих дневника в чекмеджето на бюрото си и го заключих. И после, почти веднага, промених решението си. Отключих чекмеджето и извадих дневника. По-добре да го нося в себе си, и е по-сигурно — да не го изпускам от поглед. Пъхнах го в джоба на палтото и го преметнах на ръката си.
Излязох от кабинета. Слязох долу и тръгнах по коридора, стигнах вратата в дъното.
Застанах там за момент и се взрях в нея. На малка табелка на вратата беше написано име: „Д-Р К. УЕСТ“.
Не си направих труда да почукам. Отворих вратата и влязох.
2.
Кристиан седеше зад бюрото си и ядеше суши с пръчици. Вдигна глава и се намръщи.
— Не знаеш ли как се влиза?
— Трябва да поговорим.
— Не сега. Обядвам.
— Няма да отнеме много време. Имам само един въпрос. Лекувал ли си Алисия Беренсън?
Кристиан преглътна залък ориз и ме изгледа недоумяващо.
— Какво искаш да кажеш? Знаеш, че я лекувам. Аз оглавявам екипа, който се грижи за нея.
— Нямам предвид тук и сега, а преди да бъде приета в „Дъбравата“.
Наблюдавах го изпитателно. Изражението му ми каза всичко, което исках да зная. Лицето му се зачерви и той остави пръчиците за хранене.
— Какви ги говориш?
Извадих дневника на Алисия от джоба си и му го показах.
— Това може да те заинтересува. Дневникът на Алисия. Написан е в месеците преди убийството на Гейбриъл. Прочетох го.
— Какво общо има с мен?