Кантата за Лейбовиц [A Canticle for Leibowitz - bg]

— Ще повикам брат Машек — каза той.

Интересът на абата към действията на гостите беше по-прозаичен.

— Защо — попита той Голт — правят подробни чертежи на нашите съоръжения?

Игуменът беше удивен.

— Не съм чул за това. Имате предвид дом Тадео, нали?

— Не, офицера, който пристигна с него. Той ги изследва много систематично.

— Как разбрахте за това?

— Каза ми Поета.

— Поета?! Ха!

— За съжаление, този път казва истината. Отмъкнал е един от чертежите.

— У вас ли е?

— Не, накарах го да го върне. Но това не ми харесва. Изглежда… зловещо.

— Предполагам, Поета е поискал да му се плати за информацията?

— Колкото и да е странно, не. Той има твърда неприязън към дона. Щом те се появят, той изчезва, като си мърмори под носа.

— Поета винаги си мърмори.

— Но не с такъв сериозен вид.

— Как предполагате, защо правят чертежи?

Пауло мрачно стисна устни.

— Докато не открием друга причина, ще считаме, че интересът им е професионален. Абатството имаше късмет с крепостта: никога още не е превземана чрез обсада или щурм. Може това да е предизвикало професионалното им възхищение?

Отец Голт замислено погледна на изток.

— Струва си да размислим над това. Ако Ханеган смята да удари от запад, през Равнината, ще трябва да остави гарнизона в този район, преди похода си към Денвър.

Той помисли няколко секунди и лицето му придоби разтревожено изражение.

— А тук стои крепостта, изпълнена с готовност.

— Страхувам се, че точно това са си помислили.

— Смятате, че са изпратени да шпионират?

— Не-не. Съмнявам се, че Ханеган въобще е чувал някога за нас. Но те са тук и са офицери, и не могат да не се оглеждат наоколо, и такава идея просто не може да не им хрумне. И, изглежда, Ханеган вече ще чуе за нас.

— Какво мислите да предприемете?

— Още не зная.

— Защо да не кажем за това на дом Тадео?

— Офицерите не са от състава на неговите слуги. Те са изпратени да го придружават и защитават. Какво може да направи той?

— Той е роднина на Ханеган и има определено влияние.

Абатът кимна.

— Ще опитам да му обърна внимание за това. При всички случаи, трябва да внимаваме, какво ще се случи в близко бъдеще.

През следващите дни дом Тадео най-после завърши изучаването на раковината, и като се убеди, че това не е преоблечена скарида, съсредоточи цялото си внимание върху бисера. Задачата не бе от леките.

Бяха изучени подробно множество факсимилни копия. В случаите, когато оригиналите бяха повредени, се считаше неблагоразумно да се доверяваш на интерпретациите и зрението на копиращите. Тогава на бял свят се изваждаха оригиналните манускрипти, датиращи от времето на Лейбовиц, които бяха запечатани в цилиндри под вакуум, подредени в специални подземни складове за вечно съхраняване.