Посестрими в занаята
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Паскалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посестрими в занаята». Краткое содержание книги:
Но Баба Вихронрав и нейните посестрими от Сборището откриват, че това е доста трудничко, а не както ви го представят разни драматурзи… Каквото очаквате, ще го намерите в тази книга — гърбави крале, загубени корони и предрешени престолонаследници.
Наред с тях ще срещнете и невиждани неща, например гръмотевична буря, обзета от жажда за актьорска слава, или първото в историята презареждане на метла по време на полет. Посестримите в занаята преодоляват невероятни препятствия („Ей, това котле е пълно с гадост!“), за да върнат на трона краля, комуто короната се пада по право.
Поне те така си мислят…
— Хммм.
— Преди това обаче трябва да довършиш заклинанието.
Баба Вихронрав кимна. След това се обърна с лице към зората, вдигна ръце и завърши заклинанието.
Почти е невъзможно да бъде предадено с думи мигновеното изтичане на петнайсет години и два месеца.
Доста по-лесно е с картини: ако човек си представи календар с много страници, които се разлистват с голяма скорост, или пък часовник, чиито стрелки се въртят все по-бързо и по-бързо, докато се превърнат в размазани кръгове, или пък дървета, които се разлистват, разцъфтяват и дават плодове за броени секунди…
Добре де, можете да си го представите слънцето се превръща в огнена резка, стрелнала се в небето, дните и нощите примигват като в обектива на стара киномашина, а модните дрехи върху манекена в бутика на отсрещния тротоар се преобличат по-бързо от обедна стриптизьорка с още пет бара за обикаляне.
Има доста начини да си представим хода на времето, но няма да препоръчвам който и да е от тях, защото всъщност нищо подобно не се случи.
Слънцето наистина помръдна малко встрани дърветата от страната на дефилето по посока на Ръба като че ли изглеждаха доста по-високи, а Леля не можеше да се отърси от усещането, че някой току-що се е изтърсил тежко върху й, размазал я е на земята и след това отново я е разгънал.
А стана така, защото кралството, накратко казано, не се беше преместило напред във времето в традиционния смисъл на думата, който се състоеше от примигващи небеса и високоскоростна фотография. То просто се беше изместило по много по-чист и по-лесен начин, като беше спестило цялото обикаляне в търсене на магазин, дето да не му сменят чучелото на витрината в продължение на шейсет години (което обикновено е най-скъпата и отнемаща време част от операцията).
Целувката продължи цели петнайсет години. Това дори жабите не го могат. Шутът се отдръпна с оцъклен поглед и с изражение на абсолютно объркване.
— Ти усети ли светът да се премества?
Маграт надникна над рамото му към гората.
— Струва ми се, че тя успя — отговори.
— Успяла е какво?
Маграт се поколеба.
— О-о, ами нищо. Нищо особено всъщност.
— Да опитаме ли пак? Струва ми се, че не се справихме особено добре този път.
Маграт кимна.
Този път целувката продължи само петнайсет секунди. Но им изглеждаше далеч по-дълга.
През замъка премина трус и разклати закуската на лорд Фелмет, който за свое облекчение ядеше овесена каша без сол в нея.
Усетиха го и призраците, които сега се тълпяха в къщичката на Леля Ог като отбор по ръгби в телефонна будка.
Трусът премина през всеки кокошарник в кралството и множество свити пръсти се разтвориха. И тридесет и два петела си поеха дълбоко дъх и с наперени гребени закукуригаха маниакално, но беше прекалено късно, прекалено късно…
— Все още ми се струва, че нещо беше намислила — отбеляза Баба Вихронрав.
— Я си налей още една чаша чай — любезно предложи Леля.
— Но няма да ми сипваш нищо вътре — предупреди Баба. — Заради онова, дето го пихме снощи, затова стана така. Инак никога не бих си и помислила да се самоизтъквам по подобен начин. Срамота.
— Черната Алис никога не е правила нищо подобно — окуражи я Леля. — Искам да кажа — вярно, че беше за цели сто години, ама тя премести само един нищо и никакъв замък. Всеки може да премести замък.
Бръчките по лицето на Баба взеха да се изглаждат.
— И освен това допусна всякакви там бурени да го обрастат — добави тя.
— Абсолютно вярно.
— Много добра работа — енергично се включи и крал Верънс. — Всички сме единодушни, че се представихте супер. А тъй като се намираме в сферата на свръхестественото, мога да твърдя, че съумяхме да наблюдаваме отблизо.
— Хубаво, Ваша милост — отговори Леля. Сетне се обърна и хвърли един поглед на скупчените призраци зад гърба му, които не бяха получили позволение да седят на или по-скоро отчасти през кухненската маса.
— Вие останалите да се омитате обратно в зимника! — викна им тя. — Ама че нахалство! Освен дечицата, те могат да останат — добави. — Горкичките дребосъчета.
— Опасявам се, че всички се чувстваме щастливи, защото сме извън замъка — обясни кралят.
Баба Вихронрав се прозя.
— Както и да е — прекъсна ги тя. — сега е време да намерим момчето. Това е следващата стъпка.
— Ще го открием веднага след обяда.
— Обяд ли?
— Имаме пилешко — обясни Леля. — Освен това ти си уморена. Пък и за сериозно търсене ще имаме нужда от повечко време.
— Няма къде другаде да бъде, освен в Анкх-Морпорк — възрази Баба. — Помни ми думата. Всеки накрая свършва там. Ще започнем от Анкх-Морпорк. Когато е замесен пръстът на съдбата, не е нужно да търсиш хората. Просто стой и ги чакай там.