Опасна е нощта
- Автор: Блеър Аманда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лилия Божкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Опасна е нощта». Краткое содержание книги:
— Ето я — съобщи Хилда и посочи към Вивиан.
Тъй като не искаше да бъде наказана с бой заради това, че се е държала нахално, Вивиан скръсти ръце, без да оставя парцала за прах, и погледна надолу към пода, както повеляваше благоприличието. Остана напълно неподвижна.
— А, да, тя ще свърши работа.
Тонът на гласа му накара кожата й да настръхне.
— Вивиан, това е Джефри Темпълтън, втория виконт Хоуретън. Джефри, това е моята заварена дъщеря, Вивиан Ленър.
— Тя е по-хубава, отколкото ми я описа, Хилда.
Вивиан преглътна, чудейки се защо изпитва страх от този мъж, когото никога не беше срещала преди.
— Приятно ми е — каза тихо тя.
Хилда се усмихна и се обърна към Джефри.
— Тя е съвсем като една малка лейди, нали?
Вивиан искаше да ги попита за какво е всичко това, но чувстваше, че Хилда отново си играе с нея. Джефри беше по-прям.
— Какво удоволствие е за мен да ви видя и да знам, че скоро ще станем роднини!
Сватбата! Беше толкова погълната от това как да се измъкне от къщата на мащехата си, че беше забравила напълно за намеренията, които Хилда и баща й имаха за бъдещето й.
— И вие сте моят бъдещ жених? — попита тя тихо, като го погледна под спуснатите си ресници. Може би, ако се опиташе да го очарова, Хилда щеше да се отнеме по-любезно към въпросите, които искаше да зададе. Сега просто трябваше да разбере колкото се може повече за това, което тези двамата планираха за нея.
— О, не, скъпа моя. Брат ми е щастливецът.
— Той тук ли е? — попита тя, като вложи само обикновено женско любопитство в гласа си.
Хилда и Джефри си размениха погледи и се усмихнаха.
— Той се чувства доста неразположен напоследък — каза спокойно Джефри. — Но ще се срещнете с него преди сватбата.
Вивиан му се усмихна, като се насили да предаде на лицето си маска на ласкава женственост. Тя се осмели да зададе още един въпрос:
— Мога ли да попитам за името му?
— Колин — каза Джефри. Очите му продължаваха да се взират в корсажа на роклята й и Вивиан едва устоя на желанието си да покрие деколтето си с ръце. Корсажът на семплата й рокля беше започнал да й става тесен, тъй като гърдите й бяха наедрели вследствие на бременността. Но нямаше как да се преправи, а нито Вивиан, нито Сюзън имаха пари за нова рокля.
— Ще се разпоредя да донесат чай — каза сияеща Хилда. — Двамата можете да останете малко насаме, за да се опознаете по-добре.
Това беше груба подигравка, тъй като ако Вивиан беше закриляна от баща си и от семейството си, нямаше да бъде оставена насаме с този непознат мъж. За момент почувства силна уплаха.
— Седни — каза Джефри, като посочи към дивана.
Тя се колебаеше.
— Ела. Няма да те изям.
Тъй като нямаше друг избор, тя седна. Той веднага се приближи до нея и седна по-близо, отколкото изискваше благоприличието.
— Какви захабени малки ръце! Напукани и зачервени — отбеляза той.
Тя държеше очите си скромно сведени надолу, гледаше скръстените в скута си ръце и се молеше Хилда да се върне по-скоро.
— Какво хубаво момиче си ти! И колко хубаво ще си прекарваме, забавлявайки се заедно — само ти и аз.
Думите му бяха толкова оскърбителни, че за миг Вивиан помисли, че не го е чула добре. После повдигна очите си и видя лицето му, видя особения блясък в очите му и разбра, че това, което беше принудена да понася в тази къща, не беше нищо в сравнение с онова, което този мъж беше запланувал за нея.
Тя преглътна, като продължаваше да гледа здраво стиснатите си ръце.
— Ами Колин? — пошепна тя, като си помисли, че щеше да е добре някой от кухненските ножове на Сюзън да е наблизо.
— Погледни ме.
Тя не смееше да не му се подчини.
— Той е извънредно щедър. — Тънките устни на Джефри се извиха в усмивка и Вивиан си помисли, че никой друг мъж не я беше отблъсквал толкова силно, както този тук.
Той протегна ръката си към нея и тя скочи от дивана. Но той беше по-бърз и като я настигна, опря гърба й в стената. За свой ужас тя усети ръката му върху голата кожа на гърдите си. Беше заврял ръката си под корсажа на роклята й.
Тя извика, но викът й беше заглушен, тъй като той впи устните си в нейните. Езикът му влезе навътре и на нея й се повдигна от усещането. Като се дръпна яростно, тя отмести главата си настрани, но той я сграбчи за косата с подобните си на клещи пръсти и започна да я върти, докато накрая тя помисли, че главата й ще се откъсне от врата.
Той я целуна отново и когато езикът му отново нахлу в устата й, без да мисли, Вивиан го ухапа с все сила.