Опасна е нощта

По-тихо, момичетата ми, или ще събудите бебето.

Кит заспа бързо в кошчето си, а Сюзън, Елиза, Елизабет и Розалинд се настаниха удобно на столовете пред камината. Хермес се беше изтегнал върху любимия си килим пред огъня, докато котаракът Томас се беше качил на меката удобна облегалка на стола на Сюзън.

— Мисля, че сега е ред на Розалинд — започна Сюзън.

— О, но тя винаги иска една и съща приказка! — ядоса се Елиза. — Не може ли да избере нещо друго?

— Знаеш правилата — каза спокойно Сюзън. — Ще бъде това, което тя иска, защото е неин ред да избира.

— Избери нещо с пирати, Рози — увещаваше я Елизабет. — Да има и принцеса.

Розалинд се преструваше, че мисли върху казаното, нещо, заради което Сюзън едва успя да сдържи смеха си. Защото изборът на малкото момиченце беше винаги един и същ и всички знаеха това много добре.

Хенри влезе в детската стая с поднос в ръце, върху който имаше топло мляко, чай и хляб, намазан с масло.

— Да не би да съм закъснял за приказката, скъпа? — попита той като постави подноса върху масичката до камината.

— Идваш точно навреме — отговори Сюзън и погледна към съпруга си, чудейки се как може той да става все по-хубав и по-забележителен с всяка изминала година.

Хенри седна на един стол, а Сюзън помогна на Розалинд да се настани в скута й.

— Реши ли вече?