Опасна е нощта

Спомням си онова лято много добре. И двамата бяхте толкова млади и силни. Толкова красиви. Гледах ви от прозореца, защото Даниел ми беше възложил да свърша някои работи в огромната къща на имението му. Аз не бях достатъчно уверена в себе си, за да се науча да играя ролята на важна лейди. Мислех, че съм доволна от задълженията, които имах, доволна да живея близо до брат си и да имам някакъв комфорт.

Но аз исках повече. И за това си желание бях наказана много пъти. Оливър, докато ти създаваше красиви градини, аз си създадох свой собствен ад.

Исках да имам теб. Исках да видя дали мога да бъди докосната от мъж, без той да почувства отвращение. Аз ти позволих да ме целунеш, когато се срещнахме на стълбите един ден, а после избягах. Ти пробуди талкова много чувства в мен, че се изплаших.

Но не можех да те забравя.

Знам, че ще си спомниш за мен, когато ти кажа, че аз ти подарих девствеността си, както и ти ме дари със своята. Сега ти не би ме познал, защото аз нямам нищо общо с онова младо, хубаво момиче, което бях някога. Искам да знаеш, Оливър, че аз ще си спомням до последния си час за това, което ти ми даде.

Бих върнала всичко обратно, ако можех да спра целия този ад.

И така, една от прислужничките казала на друга, тя пък на трета, докато накрая Даниел чул клюката. Той ме извика в спалнята си. Беше бесен. Опитах се да отрека стореното, но той беше видял малкия букет цветя, който ти остави за мен. Въпреки че винаги съм знаела, че между нас съществува твърде голяма разлика в обществената йерархия, ти беше добър и мил с мен, Оливър, и аз ценя това.