Кукловодът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кукловодът». Краткое содержание книги:
За да се справи с купищата следствени материали, предоставени от обвинението, той наема дъщерята на руски емигранти Катрина Мазорски, която прилича на пънкарка, но се оказва отлична юристка и незаменима помощничка.
В процеса на търсене на доказателства, които да спасят клиента им от смъртното наказание, двамата попадат на невероятен заговор, в който генерал Морисън е само неволна пионка. Следите минават през коридорите на властта в Белия дом и заседателните зали на Кремъл, за да ги отведат до човека, насочвал и управлявал световната политика в продължение на десетилетия — Кукловода.
Както и да е, пуснах го, той се изправи и започна да си върти главата. Останах напрегнат, готов за удар. Известно време той мълчеше и ме гледаше навъсено. Най-сетне каза:
— Получих доклад за атаката преди час. Имаме голям проблем.
— Вярно — съгласих се. — Но не е един и същ. Моят проблем е, че вторият по важност човек в СВР иска да ме убие. Твоят, изглежда, е как точно да го направиш, без да привличаш излишно внимание.
Той се почеса по веждата.
— Това не е вярно.
— Да, и Сталин е жив, нали? Двамата с Елвис се крият в някой луксозен курорт в Мексико и лудуват до зори.
Той ме изгледа въпросително.
— Елвис?
— Той е един стар… ох, няма значение.
Седнах обратно на леглото и се зачудих каква игра играеше.
— Майоре, аз не заповядвам тази атака, но за мен тя е голям проблем — настоя той. — Срещаме се сутринта, а после ти попадаш в засада. Кой друг знае, че се срещаме?
— Сътрудничката ми. Но аз й казах чак след нападението.
— Но има и други, да? Трябва да има.
Наистина изглеждаше озадачен и готов да помогне, но аз продължавах да не разбирам какво щеше да спечели от това. Не че беше невъзможно да спечели нещо — просто не виждах какво. Важна разлика.
— Ако не си бил ти, кой се опита да ни убие? — попитах.
Той оправи дрехите си и отвърна:
— Полиция твърди, че са чеченците. Затова получих доклад. За вътрешен шпионаж се докладва директно на Виктор и мен.
После добави:
— Но това е идиотско предположение. Чеченци не убиват американци.
Отговорът му ме изненада. Ако се опитваше да прехвърли вината, трябваше просто да каже: „Чеченците? Точно те са били.“
Арбатов се разходи из стаята и помисли, после спря и се обърна към мен.
— Бил говори ли за информацията, която му давам?
— Не.
Той се намръщи.
— Ти не знаеш нищо за заговора?
Случката започваше да придобива сюрреалистични измерения, но бях гледал достатъчно глупави шпионски филми, за да знам следващата си реплика.
— Заговор? — попитах. — Какъв заговор?
— Нищо не ти е казал? — Той внимателно се вгледа в мен, за да разбере дали не го лъжа?
— Не, Арбатов, не ми е казвал нищо за никакъв заговор.
Той изпусна тежка въздишка, прекоси стаята и се вторачи в завесите.
— Виж, може би трябва да ми кажеш за този заговор — обадих се. — Ако наистина си в опасност и животът ти зависи от моя клиент, може би трябва да ми кажеш всичко.
Раменете му се разтърсиха, сякаш се смееше. Окей, наистина се държах абсурдно.
— Моля те.
Той не отговори, така че добавих:
— Добре, значи този заговор е огромен и съдбоносен. А аз не съм професионален шпионин, така че не можеш да ми разкажеш за него.
— Съжалявам. Вярвам на Бил и Мери. Но теб не те познавам… и не ти вярвам.
— Добре тогава, започваме отначало — казах и не можах да се стърпя да добавя: — Между другото, аз също не ти вярвам, приятел.
Станах от леглото, отидох до стола, където бях захвърлил униформата си, и започнах да се обличам, докато той гледаше завесата и преценяваше възможностите си. Най-сетне се завъртя и ме погледна, като клатеше глава, но отчаянието е майка на разкритията. Беше осъзнал, че наистина няма никакъв избор. Съдбата ни беше свързана чрез трима непознати мъртъвци в някаква московска морга.
Той предпазливо започна:
— Причина, заради която започнах да се срещам с Бил, беше да му кажа, че в Съветския съюз се случват странни неща.
Побързах да си обуя панталоните, защото ми се струваше абсурдно да стоя по бельо, докато заместник-директорът на Службата за външно разузнаване на Русия разкрива тайната на някакъв съдбоносен заговор. В такива моменти трябва да се държиш с достойнство.
— Какви неща? — попитах.
— Знаеш ли как свърши Съветският съюз?
— Чакай да помисля… май имаше нещо в новините.
Той не обърна внимание на сарказма ми.
— Не се ли питаш как стана толкова бързо? Как една държава със седемдесетгодишна история просто експлодира?
— Не. — Спрях да се обличам и го изгледах. — Реших, че става въпрос за голямо прогнило парче боклук, което няма как да остане цяло. Като тръгнеш да строиш къща върху скапани основи, тя рано или късно ще се срути.
— Това е прекалено опростено. Моля те, не се обърквай от някакви морални съображения. Твоята страна се е разраствала по същия начин като Русия. Американските армии са поели на запад и са покорили испанци, мексиканци, индианци, филипинци и хавайци. Покорявате ги и ги поглъщате. Русия прави същото. Вие имате гражданска война и ние имаме гражданска война. Вие имате Ку Клукс Клан, негърски бунтове и пуерторикански терористи, а ние имаме сепаратистки групировки. Но и двете нации ги преживяват, да?