Кукловодът

— Какво си направил?

— Последния път, когато ходих при Морисън, го попитах как да се свържа с Арбатов. Трябваше да оставя дискретен знак в метрото, в типичен шпионски стил, но в крайна сметка се намерихме.

Смрази ме с поглед като същинска снежна царица.

— Сигурна съм, че си имал адски основателна причина да не се посъветваш с мен за това решение.

— Ами, да, имах причина. И реших, че е основателна.

— Кажи ми я.

— Мислех, че колкото по-малко хора отидат, толкова по-добре.

— Майната ти — каза тя, съвсем на място.

Междувременно бяхме стигнали до стаите си и аз казах:

— Вземи дрехите, в които ще се преобличаш, и ела при мен. И внимавай, може да има подслушвателни устройства.

Тя се появи след секунди с нова рокля, здрави чорапи и ядосана физиономия. Отключих вратата на моята стая и двамата влязохме. Включих телевизора, където продължаваха да дават някакво момиче, което шумно правеше мръсотии. Ако в стаята наистина имаше подслушвателни устройства, човекът от другата страна на линията със сигурност беше впечатлен и вероятно точно сега се обръщаше към колегата си: „Ей, Игор, скивай какво става. Американският пич току-що се върна от престрелка и веднага се метна връз сътрудничката си. Какво животно, а? Чуй я само как вика. Майчице, нищо чудно, че спечелиха Студената война.“

Извадих чиста униформа, после направих знак на Катрина да ме последва в банята, където пуснах душа и оставих водата да се изтича във ваната — по филмите правят така и се надявах за това да има някаква причина.

Съблякох се по гащета и казах:

— Работата е там, че Арбатов няма представа какво е станало с Морисън. Твърди, че Морисън не е предател, а арестуването му поставя самия него в голяма опасност.

Катрина тъкмо си сваляше полата.

— И това е всичко?

— Не. Той каза, че съм аматьор и това го тревожи.

— Искрено ли звучеше? — попита тя, като си смъкна чорапите и остана по бикини и сутиен.

Разпределяй мислите, напомних си — чистите в предния дял на мозъка, мръсните в задния. Между другото, споменах ли, че бикините й бяха тип „прашка“?

Без да откъсвам очи от нея, отвърнах:

— В него има нещо, което те кара да му вярваш. Разбира се, Морисън също е мислел така и виж какво стана с него.

Тя навлече новата си рокля през главата.

— И според теб Арбатов стои зад нападението?

— Да. Не вярвах, че ще ме познае, но той знаеше кой съм. Направих голяма грешка. Исках да го притисна, но действах прибързано.

Тя седна, за да обуе чорапите си.

— Ти си го уплашил? Това ли е?

— Така предполагам. Той се появи, за да провери кой знае техните знаци с Морисън, видя мен, разбра, че знам за него, и веднага е хукнал обратно към офиса си, за да уреди да ме убият.

— Да ни убият. И двамата.

— Да.

Тя спря да си обува чорапите и вдигна очи към мен.

— А сега, заради доклада от полицията, Арбатов знае и за мен.

— Ами да, така излиза — признах.

Така де, тя беше най-обикновен адвокат от Вашингтон, бях я наел за сто и петдесет на ден, а сега й казвах, че благодарение на отвратителната ми импулсивност двама души от прословутия смъртоносен шпионски апарат на Русия искат да я убият.