Абсолютна власт [Absolute Power - bg]

— Трябва да са били Роджърс, Будижински и Джероум Петис. Точно така, трийсети август, девет часът сутринта. Три етажа. Тая къща беше толкова голяма, че тримата я чистиха цял ден — говореше Джордж Патърсън, приведен над дневника с поръчките, докато Франк разглеждаше занемарения офис.

— Мога ли да се срещна с тях?

— Само с Петис. Другите двама напуснаха.

— Завинаги ли?

Патърсън кимна утвърдително.

— Откога работеха при вас?

Патърсън отново прегледа записките си и рече:

— Джероум работи при мен от пет години. Той е един от най-кадърните ми хора. Роджърс изкара само два месеца. Мисля, че се премести да живее някъде другаде. Будижински поработи около четири седмици.

— Доста кратки назначения.

— Ами такъв ни е занаятът. Харчиш хилядарки, докато ги обучиш, а те най-безгрижно си заминават. В тази професия няма място за израстване. Нали ме разбирате? Работата е тежка и неприятна, а парите няма да ти купят къща на Ривиерата.

— Имате ли адресите им? — извади бележника си Франк.

— Нали ви казах, че Роджърс се премести. Петис е на работа. Ако искате, поговорете с него. След около половин час трябва да тръгва за една къща в Маклийн. Сега товари колата.

— Кой решава къде кого да прати?

— Аз.

— Винаги ли?

— Ами моите момчета са специалисти в различни области — отвърна след кратко колебание Патърсън.

— Кой е спецът по скъпите квартали?

— Джероум. Казах ви, че той е най-добрият ни работник.

— Защо прикрепихте към него точно онези двамата?

— Че знам ли! Често разместваме екипите. Понякога зависи кой първи ще дойде на работа.

— Спомняте ли си дали някой от тримата е проявил подчертан интерес към имението на Съливан?

Патърсън поклати глава.

— Имате ли адреса на Будижински?

Собственикът на фирмата отвори един смачкан тефтер, записа нещо и подаде бележката на Франк.

— Намира се в Арлингтън, но не знам дали още живее там.

— Трябват ми служебните им досиета. Номер на социалната осигуровка, рождена дата, кога къде са работили и тъй нататък.

— Сали ще ви ги предостави. Тя е на рецепцията.

— Благодаря. Разполагате ли с техни снимки?

Патърсън го погледна така, сякаш разговаряше с луд.

— Шегувате ли се, да не сме ФБР!