![Абсолютна власт [Absolute Power - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/4/1/absolyutna-vlast-absolute-power-bg-download.jpg)
Абсолютна власт [Absolute Power - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Филипина Филипова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Абсолютна власт [Absolute Power - bg]». Краткое содержание книги:
Може ли абсолютната власт да бъде над закона?
Ще се измъкне ли безнаказано президентът на САЩ?
Ще се окаже ли най-могъщата институция в страната по-слаба от един дребен крадец с артистичен почерк?
Франк почука пак по пода, подуши килима и прокара пръсти по дебелите му косми. Новите материали не бяха лесни за разпознаване. Мирисът се стопяваше за няколко часа. Така или иначе, скоро щеше да разбере това, което го интересуваше. Би могъл да попита и самия Съливан, но разумът му диктуваше да не изключва милиардера от списъка на заподозрените. Дали мястото му в този списък щеше да се придвижи към първите номера или към края, зависеше от откритията на Франк в рамките на ден, седмица или месец. Нещата се разплитаха от само себе си, ако се намереше верният подход. Франк излезе от стаята. Разсъждаваше над непредвидимостта на цветните дъги и полицейските разследвания.
Бъртън оглеждаше внимателно тълпата. Колин беше до него. Алън Ричмънд приближи до импровизирания подиум на стълбите пред Съдебната палата в Мидълтън — масивна тухлена сграда с бели правоъгълни корнизи и оронени циментови стъпала. Американското знаме се вееше до флага на Вирджиния. Президентът започна речта си точно в девет и трийсет и пет минути. Зад него стоеше Уолтър Съливан с каменно, сурово изражение. Внушителното тяло на Хърбърт Сандерсън Лорд заемаше трето място в редицата.
Колин се придвижи малко по-близо до тълпата от репортери в долния край на стълбите. Те напираха като противников отбор по баскетбол, затаили дъх в очакване на една погрешна стъпка, която да отприщи достъпа им. Колин бе напуснал къщата на Глория Ръсел в три часа сутринта. Ама че нощ беше! Ама че работна седмица! Изведнъж Колин бе видял една различна мис Ръсел, чието хладно безразличие за пред обществото се бе оказало маска на неудържимо привличащата й женственост. Всичко приличаше на сън. Колин бе спал с шефката на президентската канцелария! Такива неща не се случват всеки ден. Но ето че се бяха случили на агент Тим Колин. Обещаха си да прекарат и следващата нощ заедно. Трябваше да бъдат предпазливи. И двамата знаеха да пазят тайна. Къде щеше да ги отведе авантюрата им обаче, само един Господ знаеше.
Роден в Лорънс, щата Канзас, Колин бе закърмен с ценностите на Средния запад. Те диктуваха, че човек се влюбва, жени се и създава четири-пет деца. Последователността не биваше да бъде нарушавана. Животът във Вашингтон обаче имаше други измерения. Колин знаеше само, че иска отново да бъде с Глория. Хвърли тайничко един поглед към нея. Тя стоеше от лявата страна на президента. Носеше слънчеви очила. Вятърът си играеше с косата й. Ръсел изглеждаше тъй, сякаш нищо не е в състояние да попадне извън обсега на контрола й.
Бъртън оглеждаше тълпата, но в един момент Колин попадна в полезрението му, тъкмо когато бе впил поглед в Глория Ръсел. Бъртън се намръщи. Колин бе добър агент и си вършеше работата с голямо, ако не и прекалено старание. Не беше нито първият, нито последният агент, който да се поддаде на изкушението, но сега трябваше да не изпуска от очи тълпата, а не Глория! Какво ставаше, по дяволите? Бъртън погледна крадешком към Глория Ръсел. Тя гледаше право напред, като че ли охраната не съществуваше за нея. Бъртън пак стрелна взор към колегата си. Колин изучаваше внимателно тълпата. Оглеждаше се във всички посоки и сменяше темпото, за да затрудни потенциалния убиец. Така или иначе, Бъртън не можеше да забрави погледа на Колин към Глория. Бе забелязал нещо, което искрено го притесни.
Алън Ричмънд завърши речта си, вдигнал глава към безоблачното небе. Изглеждаше като бог, зовящ за помощ. Истината бе, че се опитваше да си спомни дали срещата му с японския посланик е в два или в три часа следобед. Ала зареяният, почти пророчески поглед щеше да му свърши добра работа за вечерните новини.
Дойде време да се обърне към Уолтър Съливан. Прегърна го с достолепието на велик държавник.
— Господи, Уолтър, толкова ми е мъчно за теб. Най, най-искрени съболезнования. Ако има нещо, което мога да направя, разчитай.
Съливан задържа ръката му и се разтрепери. Двама от телохранителите му лекичко го подпряха с мускулестите си рамене.
— Благодаря, господин президент.
— За теб съм Алън, Уолтър. Тук сме като приятели!
— Благодаря ти, Алън. Нямаш представа как ме трогваш с вниманието си. Кристи щеше толкова да се развълнува от речта ти…
Единствено Глория Ръсел забеляза лекото потрепване в ъгълчето на устните на президента. Само за миг.
— Знам, че думите са безсилни пред скръбта ти, Уолтър. В този свят стават все повече и повече необясними неща.
Ако тя не беше се почувствала внезапно зле, това никога нямаше да се случи. Не проумявам подобна нелепост. Все пак искам да знаеш, че ще бъда до теб винаги когато ти потрябвам. По всяко време, навсякъде. Малко ли сме преживели заедно! Ти също ми помогна в едни от най-важните моменти на живота ми.