Абсолютна власт [Absolute Power - bg]

— Ще ви задам един-два въпроса. На трийсети август тази година сте чистили имението на мистър Съливан.

— Август ли? — свъси вежди Петис. — Че аз почиствам по четири къщи на ден. Не мога да ги запомня всичките. Те и бездруго си приличат.

— Тази ви е отнела цял ден. Голямото имение в Мидълтън. Придружавали са ви Роджърс и Будижински.

— А, точно така — усмихна се Петис. — По-голяма къща не бях виждал, а съм бил на доста места.

— И аз така си помислих, когато я видях — засмя се в отговор Франк.

Петис изправи гръб и си запали повторно цигарата.

— Проблемът беше в мебелите. Трябваше всичките да ги разместваме, а някои направо не помръдваха.

— Значи прекарахте там целия ден? — рече Франк, за да заобиколи темата за мебелите.

Петис застина, дръпна от цигарата „Кемъл“ и се облегна на микробуса.

— Не знаех, че ченгетата се интересуват от почистването на килими.

— В имението е била убита жена. Май е попаднала на някакви крадци. Не четете ли вестници?

— Чета само спортните страници. Да не мислите, че аз съм я убил?

— Още не. В момента събирам информация. Интересувам се от всеки, който е посещавал имението в последно време. Сигурно ще разговарям и с пощаджията.

— Ти май си голям шегаджия. Настина ли смяташ, че съм я убил?

— Смятам, че ако го беше направил, нямаше да киснеш тук да чакаш пристигането ми. Кажи нещо за двамата, които са били с теб.

Петис загаси цигарата си и погледна Франк. Настъпи мълчание. Франк започна да прибира бележника си.

— Адвокат ли искаш, Джероум?

— За какво ми е?

— Не знам. Просто искам да те уверя, че нямам намерение да те арестувам.

Петис наведе глава, стъпка фаса и пак погледна към Франк.

— Разбери ме, човече, отдавна работя за мистър Патърсън. Всеки ден идвам на работа, бачкам, получавам си мангизите и се прибирам.

— Тогава няма от какво да се притесняваш.

— Вярно е. Виж какво, преди доста време се бях забъркал в търговията с наркотици. Прекарах няколко години в пандиза. Можеш да измъкнеш тая информация от полицейските компютри за няколко секунди. Нямам намерение да те будалкам.

— Разбрано.

— Имам четири деца. Сам се грижа за тях. Не съм влязъл с взлом в къщата, нито съм си имал вземане-даване с оная жена.

— Вярвам ти, Джероум. Интересуват ме главно Роджърс и Будижински.

— Нека се поразходим — отсече Петис след няколко секунди.

Двамата излязоха от гаража и се насочиха към стар буик с внушителни размери. Ръждата по него беше повече от метала. Петис седна на шофьорското място. Франк се настани до него.

— В тоя гараж и стените имат уши.

Франк кимна утвърдително.

— Брайън Роджърс ли? Викаха му Спеца, щото си разбираше от работата. Беше фурия.

— Как изглеждаше?

— Бял. Гонеше шейсетака, а може и да го беше прехвърлил. Не беше много висок. Разговорлив. Много трудолюбив.

— А Будижински?

— Викахме му Друже. Тук всеки си има прякор. Аз съм Скели, от скелет идва. — Франк се усмихна. — И той беше бял, само че малко по-едър и малко по-възрастен от Спеца. Не беше кой знае колко общителен. Правеше каквото му се каже, и толкоз.