Сьомгата на съмнението (Последно стопиране през галактиката)
- Автор: Адамс Дуглас Ноэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Сьомгата на съмнението (Последно стопиране през галактиката)». Краткое содержание книги:
В оглушителната тишина последвала битката, се чуваха съвсем малко, много малко, жалостиво малко стонове откъм кървавите осакатени останки по бойното поле.
От гората излязоха вцепенени от ужас призрачни фигури, които залитнаха и после се затичаха напред с плач — жени, търсещи своите съпрузи, братя, бащи, любими, първо сред умиращите, а после и сред умрелите.
Далеч напред, зад димната пелена хиляди конници пристигнаха в разгърнатия си на хълма лагер, слязоха от конете си сред гълчава от крясъци и демонстративни сравнения на обратни удари с меча и се заеха незабавно с евтиното вино и гранясалата пърчова лой.
Опръсканият с кръв и уморен от битката хан слезе от коня си пред великолепно драпираната си имперска шатра.
— Коя беше тази битка? — попита той сина си Огдай, който беше яздил редом с него. Огдай беше млад и амбициозен генерал със страстни увлечения към всякакъв вид жестокост. Надяваше се да подобри собствения си Познат Световен рекорд по брой набодени селяни с един замах на меча и смяташе тази вечер да се упражнява.
Той пристъпи към баща си.
— Това беше Битката за Самарканд, о, хане! — извести той и развъртя меча си по ужасно впечатляващ начин.
Ханът скръсти ръце, облегна се на коня си и впери поглед в кървавия хаос, който бяха сътворили в долината.
— Ох, вече не намирам никаква разлика — изрече с въздишка ханът. — Спечелихме ли?
— О, да! Да! Да! — възкликна Огдай с трескава гордост. — Победата бе наистина велика!
— Наистина велика! — добави и развъртя въодушевено меча си. Упражни няколко набождания. Да, помисли си, тази вечер щеше да пробва с шестима.
Ханът вдигна лице към сгъстяващия се здрач.
— О, скъпи — каза той, — след всичките тези двайсет години на двучасови битки, имам чувството, че в живота трябва да има и още нещо, разбираш ли. — Той се обърна, вдигна предницата на съдраната си и окървавена избродирана със злато туника и се загледа в косматото си шкембе. — Я пипни — каза. — Май съм понапълнял.
Огдай се взря в шкембето на великия хан със смесица от почитание и досада.
— Ъъ, не — отвърна. — Изобщо не си напълнял.
Огдай щракна с пръсти и повика един слуга, който му донесе картите, прободе го и, докато падаше, измъкна плановете на великата кампания от безчувствените, но не съвсем изненадани пръсти.
— А сега, о, хане — започна той, разстилайки картите върху гърба на друг слуга, който стоеше специално окован за целта, — трябва да поемем към Персия, откъдето ще можем да завладеем целия свят!
— Не, не, я пипни тук — каза ханът, стиснал с два пръста сланината на корема си. — Мислиш ли…
— Хане! — прекъсна го нетърпеливо Огдай. — Ние сме на път да завладеем света! — Той заби ножа си в картата, уцелвайки слугата в левия бял дроб през един подъл процеп между ребрата.
— Кога? — намръщи се ханът?
Огдай разпери раздразнено ръце.
— Утре! — каза той. — Започваме утре!
— О, утре ще е малко трудно, разбираш ли — каза ханът, изду бузи и се замисли за момент. — Работата е в това, че другата седмица имам лекции по масова сеч в Бокхара и мислех утре да се подготвям.
Огдай го изгледа недоумяващо, докато слугата под картата започна да се свлича на земята.
— Добре де, не можеш ли да го отложиш? — възкликна той.
— Абе виж сега, платиха ми доста голям аванс и поех нещо като ангажимент.
— Добре тогава, сряда?
Ханът извади един свитък от туниката си, погледна го и поклати бавно глава.
— Май няма да стане за сряда…
— Четвъртък?
Не, за четвъртък имам твърд ангажимент. Огдай и жена му ще ни дойдат на вечеря и, а аз им обещах…
— Ама аз съм Огдай.
— Ами значи тогава и ти си зает.
Единствено шумът от крясъците, побоищата и кавгите на хилядите космати монголци нарушаваше мълчанието на Огдай.
— Виж — продума тихо, — кога ще можеш да завладееш света… в петък става ли?
Ханът въздъхна.
— Секретарката идва в петък сутрин.
— Така ли.
— Пълно е с писма за отговаряне. Нямаш представа колко хора се опитват да ми ангажират времето. — Ханът се отпусна замислено на коня си. — Бих ли подписал това, бих ли се появил на онова. Бих ли бил така добър да направя една спонсорирана сеч с благотворителна цел. Всичко това отнема време докъм три следобед, след което се надявам да си тръгна рано и да изкарам един по-дълъг уикенд. А за понеделник, понеделник…
Той се консултира отново със свитъка си.
— Боя се, че в понеделник е изключено. Почивка и възстановяване, нещо, за което настоявам. Какво ще кажеш за вторник?
Необичайният пронизителен шум в далечината в този момент звучеше като нормалното ежедневно хлипане на жени и деца по изкланите им мъже, и ханът не му обърна никакво внимание. На хоризонта проблесна светлина.