Сьомгата на съмнението (Последно стопиране през галактиката)

Няколко пъти се опитах да се свържа с вас по телефона. Може би ще е по-добре да обясня защо се обаждах. Бях няколко дни в Щатите и си помислих, че не би било зле да дойда до Лос Анджелис и да се срещнем. Не успях да свържа с вас и сега съм в самолета за Англия, където пиша този имейл.

Струва ми се, че сме стигнали до точка, където проблемите изглеждат повече от възможностите. Не знам дали съм прав да мисля така, но от ваша страна разполагам само с мълчание, което поначало е беден източник на информация.

Според мен, можем да изпаднем в единия от двата традиционни стереотипа — вие сте директорът на студиото, на чиято глава лежат милиони истински проблеми, а аз съм писателят, който иска да види творението си на филм, без изобщо да го е грижа за цената и последствията — а можем и да осъзнаем, че имаме обща цел, която е да направим възможно най-успешния филм. Фактът, че е възможно да имаме различни мнения относно начина да го постигнем, би следвало да е плодотворен източник на дебати и постепенно решаване на проблемите. На мен не ми е ясно как еднопосочният трафик от писмени „бележки“, разнообразяван с продължително и зловещо мълчание, може да бъде заместител.

Вие имате богат опит в създаването на големи филми. Аз имам богат опит в създаването на „Пътеводителя на галактическия стопаджия“ във всичките му форми без киното. Сигурен съм, че се дразните от неразбирането ми на мащаба на проблемите, които са ви на главата, също както аз се дразня от това, че с „Дисни“ още не сме имали нито един съзидателен диалог по повод на този проект. Имам предложение: Да се срещнем и да поговорим.