Блудния син
- Автор: Май Карл
- Серия: der verlorene sohn #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блудния син». Краткое содержание книги:
Оригиналният роман се състои от 5 части: „Роби на мизерията“ („Die Sklaven der Elends“), „Роби на труда“ („Die Sklaven der Arbeit“), „Роби на позора“ („Die Sklaven der Schande“), „Роби на златото“ („Die Sklaven des Goldes“) и „Роби на честта“ („Sklaven der Ehre“).
По-късно издателство „Карл Май Ферлаг“ го разпределя в 5 отделни тома: „Горски призрак“ (Bd. 64), „Непознатият от Индия“ (Bd. 65), „Блудния син“ (Bd. 74), „Роби на позора“ (Bd. 75), „Отшелника“ (Bd. 76)
— Не ме ли помните? — попита Вилхелм. — Наскоро си купих билет от вас.
— Какъв номер? — осведоми се продавачът.
— Ето този — отвърна Хайлман и показа билета.
— Хм! — изхъмка разпространителят, като прелисти списъка си с номерата на печалбите. — Веднага ще го проверя. А, ето! Действително имате късмет. На вашия билет са се паднали петдесет гулдена. Вярно, печалбите се изплащат едва след определения срок, но…
Направи многозначителна пауза и погледна косо Хайлман. Последният веднага разбра какво очакваше от него хитрецът и попита:
— Какъв процент желаете?
— Десет, значи пет гулдена — отговори билето продавачът изненадан, че толкова бързо бе разбран. Хайлман продължи несмутимо:
— И освен това ще приспаднете обичайния административен процент?
— Разбира се — кимна продавачът усмихнато.
— Благодаря много! — отвърна Вилхелм. — Предпочитам да изчакам.
С тези думи напусна стаята. Знаеше много добре за какъв да смята разпространителя на лотарийни билети. Човекът беше измамник! Но как да сложи край на злоупотребите му?
Най-напред трябваше, разбира се, да изпълни поръчението на своя майстор и ето как до късна вечер беше на крак. Но странната история с гравьора не му излизаше от главата и той реши на другото утро да посети измамения Херолд.
Хайлман влезе в една гостилница, поръча си бира и поиска да му дадат адресната книга. Прелисти я и откри, че споменатите в разговора лица — гравьорът Херолд и старият Зигмунд Дорн — живеят почти един до друг. Пътят до високото мансардно жилище на гравьора беше труден и стръмен, ала за младия, здрав мъж не представляваше нищо. Когато почука на вратата, стори му се, че чува приглушен плач, но той бързо замлъкна. Влезе и видя, че се намира при опечалено семейство. Край масата седяха мъж и жена. Няколко деца се бяха сгушили, плачейки, в ъгъла.
— Прощавайте! — заговори той. — Името ми е Вилхелм Хайлман. Вие сте гравьорът Херолд?
— Да — отвърна мъжът слисано.
— Познавате ли някой си Дорн? — продължи да пита Вилхелм.
Удивлението на запитания видимо нарасна.
— Да. Той е нашият хазяин.
— Така, така! — додаде Хайлман предпазливо. — Да е откупил нещо от вас?
— Действително — отговори Херолд и погледна Вилхелм сега напълно объркано.
— В такъв случай май идвам твърде късно. Но да се надяваме, че нещата ще могат да се оправят. Всички присъстващи членове на семейството ли са?
— Да. Тъща ми снощи се спомина и преди няколко часа бе погребана. Сега сме се събрали и умуваме какво да правим по-нататък.
— На мен ми изглежда, че водите мизерен начин на живот?
— Много мизерен, хер Хайлман — отговори Херолд неловко.
— Е, добрият Бог се грижи за всички, той ще си спомни и за вас. Искам да си поговорим открито. Какво купи от вас Дорн?
— Един лотариен билет — призна Херолд колебливо. — Майка почина, а нямахме пари да я погребем. Ето защо продадохме билета.
— Сам ли стигнахте до тази мисъл? — рязко вметна Хайлман. — Спомнете си, това е от много голяма важност.
— Не, не стигнах сам до нея. Отидох при стария, за да го помоля за отсрочване плащането на наема. Той не се съгласи, но предложи да купи билета. Трийсет гулдена получих за него.
— Трийсет гулдена? — възкликна Хайлман. — За толкова сте продали билета?
— Аз не бях съгласна — намеси се жената на Херолд. — Малко преди смъртта си майка каза, че веднага щом отидела при добрия Господ, щяла да го помоли да ни позволи да спечелим нещичко, за да не стане неволята ни още по-голяма и моят мъж да може да се щади, понеже очите му са много болни.
Хайлман поклати глава.
— Болни очи имате? — каза съчувствено. — А при вашата бедност определено не можете да си позволите компетентно лекарско лечение. Хм-м! Но не се тревожете повече. Думите на вашата тъща са се изпълнили.
Добрите хорица го погледнаха удивено.
— Как така? Откъде може да го знаете? — извикаха като от една уста.
— Кой номер имахте? — попита Хайлман.
— Четирийсет и пет хиляди триста трийсет и две — изговори бързо Херолд, който отдавна знаеше числото наизуст.
— Съвпада. Този номер е спечелил, и то десет хиляди гулдена.
— О, Спасителю мой! — изплака жената и се свлече на един стол, а мъжът й се облегна пребледнял на стената.
— Не се плашете — утеши ги Вилхелм. — Все още има надежда да бъде спасена печалбата. Беше ми позволено да попадна на дирите на една много мерзка измама. Билетопродавачът е получил депеша, че на вашия номер се е паднала основната печалба. Той е отишъл при хер Дорн и го е накарал час по-скоро да откупи билета от вас. Двамата се канят да си поделят печалбата — всеки по пет хиляди гулдена.