Горещи следи
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: Arcane Society #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещи следи». Краткое содержание книги:
Скоро след пристигането си Лутър и Грейс откриват, че на Хаваите ще се проведе конгрес на „Нощните сенки“ — подземна организация, чиито членове са развили свръхсензорни способности с помощта на силни опиати. Грейс знае колко опасни са тези обитатели на мрака, защото в техните аури има черни вълни, които е виждала преди.
На екзотичния остров двамата се оказват хванати в капан с някои от най-опасните хора на света. В такава ситуация те могат да разчитат единствено един на друг. Осланяйки се на свръхестествените си дарби и силната си интуиция, Лутър и Грейс трябва не само да изпълнят задачата си, но и да се спасят.
— Планирала си го — съгласи се Петра. — Внимавай да не се изгориш с проклетия фритюрник.
Грейс погледна кипящото олио с тревога.
— Ще внимавам.
Петра огледа останалите поръчки и се намръщи.
— Три порции риба и картофи и още пет хамбургера.
— Ясно. — Грейс избра няколко парчета размразено филе и ги потопи в панировката.
— Гледай порциите да не са над сто грама — каза Петра. — Тя метна пет кюфтета за хамбургер върху скарата. — Най-добре да са към деветдесет. Не сме благотворителна кухня.
— Деветдесет грама риба не е ли твърде малка порция?
— Не и когато храниш туристи. Те не забелязват разликата. Освен това панировката се издува, като я пържиш. Така порциите изглеждат по-големи. После допълваш чинията с пържени картофи. Зеленчуците са по-евтини от рибата. А тъй като и едното, и другото е пържено, са с еднакъв цвят. Никой не забелязва къде свършва рибата и къде започват картофите.
— Виждам, че си превърнала това в цяло изкуство.
— И още как.
Летящата врата отново се отвори. Рок музиката нахлу точно когато Грейс пускаше кошничката с потопените в панировка рибни филета във фритюрника. Лутър влезе и изглеждаше сърдит.
— Внимавай с фритюрника. Опасен е.
— Повярвай ми, наистина внимавам.
— Мислех, че ти миеш чиниите.
Петра вдигна глава от бургерите.
— Получи повишение благодарение на това, че днес сме затрупани с поръчки. При вас как върви?
— Тежка вечер. Сигурно натоварването ще бъде след около час. Някакви туристи са ни открили. Двете добре ли сте?
— Как ти се струва? — сопна му се Петра. — Тук е горещо като в ада и сме претрупани с поръчки до шия.
— Не си много приветлива. Така ли говорят по кулинарния канал?
— Откъде да знам — сряза го Петра. — Не съм ползвала услугите му.
— Е, аз съм просто барман. Не искам да забавям процеса тук. Ще ви оставя да творите своето кулинарно изкуство.
Той намигна на Грейс и изчезна през летящата врата. Петра го изпрати със сърдит поглед.
— Какво представлява кулинарното изкуство?
— Готвенето — обясни Грейс.
— А, да. Това го знаех.
— Къде си се учила да готвиш? — попита тя с любопитство.
— Двамата с Уейн наехме професионален готвач, когато купихме „Дъгата“. Наблюдавах го известно време. Когато той напусна — рано или късно всички напускат — прецених, че мога и аз да се справя с кухнята. Не е голяма философия. Пускаш храната във фритюрника, печеш кюфтета на скарата и готово — хората ядат. Съвсем просто е.
— Виждам, че в „Тъмната дъга“ има сериозен интерес към здравословното хранене с екологично чисти продукти. А Лутър как се появи тук?
— След преместването му в Уайкики той посети „Дъгата“ като всички останали клиенти. Започна да идва от време на време да пийне бира, а понякога и да хапне. В по-спокойните вечери си говорехме. Нали знаеш как става. Хората като нас се разпознават един друг.
— Да — кимна Грейс и си спомни как бе разпознала Лутър на летището. — Знам.
— Имаше общи неща помежду ни. Той беше работил в полицията и от време на време изпълняваше задачи на „Джоунс и Джоунс“. Ние с Уейн сме работили в същата сфера. Нито той, нито ние имахме някакви близки. Сигурно може да се каже, че тримата много добре се разбирахме.
— И сте станали нещо като семейство.
— Да, така стана.
— Но Лутър как започна работа при вас?
— След известно време, имахме проблеми с ресторанта. В алеята отзад се продаваха наркотици, в бара взеха да се навъртат проститутки. Често ставаха сбивания. Полицията започна да ни навестява доста често. Това смущаваше редовните клиенти. Те спряха да идват. С две думи, започнахме да затъваме. Лутър оправи нещата.
— Как?
— Да кажем, че ни отърва от някои проблеми. Редовните клиенти се завърнаха и оттогава всичко е наред.
Грейс се усмихна.
— Още едно практическо приложение на таланта на Лутър.
— Казах ти, от време на време е доста полезен.
32.
Лудият Рей изглеждаше по-тревожен от обичайното. Лутър изпрати една успокоителна вълна към него, преди да го насочи към вратата заедно с малцината останали клиенти.
Рей излезе навън последен, но спря точно до входа и погледна Лутър.
— Тази вечер се пази — каза той.
Рей рядко излизаше от параноичния си свят за достатъчно дълго време, че да изрече свързано изречение. Лутър кимна, за да му покаже, че е разбрал предупреждението.
— Добре — каза той. — Ще внимавам.
Рей изчезна в мрака.
Уейн се появи до Лутър.
— Какво беше това?
— Просто Рей си е Рей. Предупреди ме да внимавам.