Горещи следи
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: Arcane Society #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещи следи». Краткое содержание книги:
Скоро след пристигането си Лутър и Грейс откриват, че на Хаваите ще се проведе конгрес на „Нощните сенки“ — подземна организация, чиито членове са развили свръхсензорни способности с помощта на силни опиати. Грейс знае колко опасни са тези обитатели на мрака, защото в техните аури има черни вълни, които е виждала преди.
На екзотичния остров двамата се оказват хванати в капан с някои от най-опасните хора на света. В такава ситуация те могат да разчитат единствено един на друг. Осланяйки се на свръхестествените си дарби и силната си интуиция, Лутър и Грейс трябва не само да изпълнят задачата си, но и да се спасят.
Аризона му намигна.
— Ясно. Не е лесно да стоиш под прикритие, нали? Но след като вече си тук, приемам, че мисията е завършена.
— Да, госпожо — каза Лутър. Грейс отиде в кухнята.
— Ще пийнеш ли едно кафе да се стоплиш, Аризона? Току-що го направих.
— Благодаря. — Аризона оглеждаше кашоните и куфарите. — Изглежда двамата заминавате заедно този път.
— Ще се женим — обясни Грейс. — Ще живеем на Хаваите.
— Обаче пак ще работите за агенцията, нали?
Лутър отправи въпросителен поглед. Грейс се усмихна.
— Със сигурност — каза тя уверено. Тя подаде чашата с кафе на Аризона. — Но ще работим и в един малък ресторант в Уайкики.
Аризона погледна към ръката си, която беше докоснала пръстите на Грейс. Тя долови притеснението й и усети, че не изпита нещо необичайно заради неволното докосване до старата жена.
— Моята малка фобия май изчезна най-после — каза тя.
Аризона кимна доволна.
— Браво, пък и нали вие двамата ще се жените.
Лутър се засмя и взе чашата с кафе, която Грейс му подаде.
— Да, добре че стана така.
— Уайкики значи? — Аризона отпи от кафето си и се замисли, сякаш се взираше в миналото си. — Познавах едни хора, които се пенсионираха и се преместиха да живеят в Уайкики.
— Така ли? — попита Лутър.
— Помня, че се канеха да си купят ресторант или бар. Петра и Уейн Гроувс. Никога няма да ги забравя. Най-добрият екип снайперисти, който е имало някога. Аз се пенсионирах от агенцията точно след тях. Те бяха с няколко години по-млади от мен. Сигурно сега са около шейсетте. Всичките поостаряхме малко или много.
Грейс застина. Чашата на Лутър остана във въздуха. Той погледна Аризона, сякаш тя беше призрак.
— Познаваш Петра и Уейн? — попита той с равен тон.
— И още как. Те бяха като вас двамата. — Аризона докосна слепоочието си. — Имаха шесто чувство. Тази страна им дължи много повече, отколкото подозира. Хората като тях не получават ордени и почести, но със сигурност ги заслужават.
52.
Сватбата се проведе на малкия закътан плаж, който Лутър беше открил и смяташе за свой. Булката беше боса и блажено бременна.
Затвориха ресторанта за целия ден и поканиха редовните клиенти, както и Мили Окада, сервитьорката Джули и сина й. Общо осемнайсет души присъстваха на церемонията по залез-слънце. Всички получиха хавайски огърлици от цветя. Младоженците получиха по осемнайсет огърлици. Благоуханните цветя стигаха чак до устните на Грейс и тя докосна няколко венчелистчета, докато произнасяше сватбения обет.
Гостите стояха върху топлия пясък, слънцето залязваше и всички слушаха внимателно церемонията. След това Лудият Рей извади китарата си и изсвири „Хавайската сватбена песен“ подобно на Елвис.
По-късно отидоха в ресторанта на Мили Окада да хапнат супа. След това имаше изненада за всички — огромна торта с глазура, на която пишеше „Грейс и Лутър щастливи завинаги“. Към тортата имаше бутилка шампанско и много бира. Мили и Джули си поделиха шампанското. Грейс пи само газирана вода заради бебето. Всички останали предпочетоха бира.
Имаше много наздравици, но Уейн произнесе тоста, който направи деня незабравим.
— Да пием за Грейс и Лутър — каза той, като вдигна бирата си. — И за бебето, което трябва да пристигне след седем месеца и осем дни, не че има значение. Детето ще си има страхотно семейство. Ние ще се грижим добре за него. Ще го научим на всичко, което трябва да знае.
— Имам предчувствие — каза Петра.
Всички я погледнаха.
Тя се засмя.
— Хубаво предчувствие.